Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистерията със Сашко се заплете! Майка му взе решение
  • Новини

Мистерията със Сашко се заплете! Майка му взе решение

Иван Димитров Пешев ноември 17, 2022
sssaosohoasoh.jpg

Кадър ФБ

Все още няма развитие по случая с 12-годишния Александър от Перник и той все още не открит. Полицаи и доброволци не са спирали да обхождат района.

И днес се наложи спасителите с хеликоптера на „Гранична полиция“ да чакат мъглата над Перник да се вдигне, за да започнат работа.

Докато пето денонощие търсенето продължава, дядото на Сашко вярва, че той е жив и здрав и ще бъде открит скоро. Близките казват, че майката на детето е в чужбина и не смята да пътува до България въпреки ситуацията, съобщава bTV.

Не изпускай тези оферти:

Проверяват се всички сигнали. Прегледани са вече и записите от камерите в района, обясняват от общината.

„Мога да дам и пример от снощи – в 1:30 ч. имаше сигнал от бащата в социалните мрежи, че екстрасенс му е казал, че момчето се намира на старите гробища в квартал „Бяла вода“, това е на три километра от тук, веднага се организираха оперативно-издирвателните действия.

Претърси се районът, имаше изоставени постройки, но за съжаление нямо положителна нотка, че момчето може до е било там“, обясни Мартин Жлабинков, секретар на община Перник.

„Хората са уморени, някои се прибират за малко да почиват, други остават. По стечение на обстоятелствата в събота се запознах с бабата. Детето не е с тежка форма на аутизъм, детето е вербално, не е агресивно, то може да говори, ходи на училище олекотена форма.

Така че може да бъде извикано, няма да дойде веднага при непознат, защото нормално не се доверява, но не е агресивен и с него може да се подходи по-внимателно“, заяви доброволката Ирина.

До момента обаче не са открити каквито и да е следи, които могат да насочат към Сашко.

В 18:30 часа днес доброволците ще тръгнат да обследват района – както гористата местност, така и града.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Доброволци: Намерихме нещо сериозно в Гората на Тева в Перник
Next: Вече е ясна причината за изчезването на Сашко

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.