Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млада майка беше изправена пред най-трудния избор в живота и избра детето ѝ да умре – правилно ли постъпих, пита се тя?
  • Новини

Млада майка беше изправена пред най-трудния избор в живота и избра детето ѝ да умре – правилно ли постъпих, пита се тя?

Иван Димитров Пешев януари 12, 2023
charlottetet.png

Една майка от Великобритания е взела най-трудното решение в живота и е направила нещо, което е немислимо за почти всяка майка – помогнала на детето си да умре.

Нанси Фицморис е родена сляпа с хидроцефалия, менингит и септицемия, не могла самостоятелно да ходи, яде и пие. За съжаление, нейното здраве с течение на годините се влошавало, а често нито морфин или кетамин не й помагали в силните болки.
Нейната майка Шарлот знаела, че болката, която търпи това 12-годишно момиче е нещо, което е твърде трудно да се понесе.

Тя вярвала, че дъщеря й заслужава да почива в мир и че трябва да получи право на смърт. Шарлот подала молба в съда, в която изложила защо Нанси би трябвало да получи достойна смърт. Нейната молба подкрепили и бащата на Нанси, както и болницата, в която се намирало момичето.

„Дъщеря ми вече не е моя дъщеря. Тя е само една сянка. Светлината от очите й изчезна, а се настаниха страха и желанието за мир. Сърцето ми се разбива, докато те гледам как се мъчиш „, пишело в молбата.

Не изпускай тези оферти:

Нейната молба е била приета моментално, което представлява прецедент, така че това е първият път във Великобритания, в който дете, което диша самостоятелно и не е на уреди за поддръжка, да получи разрешение за смърт.

„Любовта и отдадеността на майката са очевидни. Може би преди няколко години Нанси е имала възможност да се радва на живота, колко толкова. Но сега това не е така „, заяви съдията Кинг. „Детето крещи от болка по цял ден. „

Майката на момичето казва, че един уикенд е бил определящ за вземане на това трудно решение.

„Цял уикенд плачеше от болка. Това ме убиваше, не можех да й помогна, даже и медицинските сестри плачеха от безсилие. Искам само дъщеря ми да умре достойно, докато я държа за ръка. „

Нанси е починала 14 дни след като съдът е взел решението, заобиколена от семейството си.

„Моята Нанси искаше да слуша птиците и децата. Последният ден от живота и е най-трудният ден от моя. Липсва ми моето момиче всеки ден и никога няма да си простя, но знам, че това е най-доброто за нея. Моят живот вече никога няма да бъде същият“- допълни майката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази студентка и млада майка купи на просяк закуска, но бележката, която той ѝ написа, спря дъха й и трогна всички
Next: Скръбна вест: Почина бившият министър и депутат проф. Елка Константинова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.