Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младата Надежда изуми България и Билалов в Стани богат, спечели много пари
  • Новини

Младата Надежда изуми България и Билалов в Стани богат, спечели много пари

Иван Димитров Пешев септември 21, 2023
nadexdgfdgdg.jpg

За набора от знания няма стари и млади.

Това доказа младата участничка в „Стани богат“ Надежда Макавеева.

Усмихнатото момиче направи невероятна игра и стигна до въпросите за много сериозни суми.

 

При представянето й в началото водещият Михаил Билалов каза, че нейният живот е музика.

А когато не пее, работи в международна компания за клинични проучвания.

 

Любопитното е, че тя получи помощ не от единия, а от двамата си родители – баща си Николай и майка си Екатерина.

Участничката мина с лекота през първите пет въпроса за сигурна сума от 500 лева.

След това инерцията и я преведе без използване на жокер при още три от питанията.

 

„Колко на брой са млечните зъби при хората?“, бе №6, а възможните отговори бяха 16, 24, 20 и 22.

Надежда призна, че се чуди между 16 и 20, преброи ги опипвайки ги с език и избра 20, което се оказа вярно.

 

„В кой сериал главната героиня се казва Единадесет?“, я попита след това Билалов.

Тя веднага посочи правилният „Странни неща“ в конкуренцията на „Малкълм“, „Теория за големия взрив“ и „Игра на тронове“.

 

Въпросът за 2000 лева бе „Част от територията на коя балканска държава са островите Брач, Крък и Корчула?“

– Сърбия, Словения, Хърватия или Черна гора.

Тук Надежда посочи, че Сърбия няма излаз на море и разкри, че е ходила в Хърватия и Черна гора.

Накрая се спря на Хърватия, тъй като е известна с многото си острови, и отново това се оказа печелившият избор.

 

Следващото питане бе първото, което я затрудни:

„На кой ден в Италия вярват, че яхналата метла старица Бефана раздава подаръци на послушните деца?“

– Коледа, Богоявление, Великден или Благовещение.

Макавеева поразсъждава и призна, че често общува с италианци, но не знае точно кой е отговорът.

 

За това реши да прибегне до първия си жокер – „Обади се на приятел“, позвънявайки на майка си Екатерина.

Тя веднага й каза, че верният отговор е Богоявление и така участничката продължи напред в играта.

 

В този момент реши да заключи 5000 лева като втора сигурна сума, а въпросът за нея бе:

„Кой град се споменава в легендарната песен „Let The Sunshine in“ от мюзикъла „Коса“?

“ – Москва, Манчестър, Вавилон или Рим.

Надежда сподели, че знае песента, а филмът е за бунта срещу войната във Виетнам.

 

Тя се насочи към Вавилон, но тъй като става дума за въпрос за сигурна сума, прецени, че е по-добре да прибегне до нов жокер, викайки до себе си своя баща Николай, който бе в публиката.

Той категорично я насочи към Манчестър и така семейното трио стигна с общи усилия до сигурни 5000 лева.

 

Въпросът за 10 000 лева бе спортен, но и тук тя показа знания.

„Коя държава никога не е била домакин на Гран При във Формула 1?“, я попита Билалов.

Даде опции за избор между Азербайджан, Русия, Унгария и Дания.

 

Макавеева се зарадва, тъй като наскоро изненадала баща си с билети за автомобилното състезание и тогава се поинтересувала от този спорт.

Разбрала, че в Азербайджан и Унгария стартове е имало.

Тъй като не знаеше кой от другите два може да е верният отговор поиска последния си жокер – „50:50“, след който на монитора останаха Азербайджан и Дания.

Тя посочи Дания и така стигна до въпрос за 20 000 лева.

 

„Кои организми оцеляват в открития космос и дори дават потомство след завръщането си на Земята в експеримент от 2007 г.?“

– Кърлежи, Бавноходки, Морски таралежи или Опашати чехълчета, бе питането.

Участничката поразсъждава, показвайки солидни знания в биологията.

 

„Аз съм дошла да играя повече отколкото да спечеля.

И според мен повече бих съжалявала ако не рискувам сега, а не бих съжалявала ако рискувам, сгреша и си тръгна с едно много добро представяне.

Аз съм такъв човек, а също съм и късметлия.

Ще маркирам опашати чехълчета“, каза тя, но Билалов я разочарова, че вярно тук е „бавноходки“.

Така младото момиче си тръгна с 5000 лева и обеща, че ще заведе майка си и баща си на почивка с парите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Любимата водеща Нана Гладуиш се връща на екран!
Next: Младеж се удави в Слънчев бряг

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.