Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млади предприемачи откриват верига магазини за български стоки
  • Новини

Млади предприемачи откриват верига магазини за български стоки

Иван Димитров Пешев декември 23, 2023
dgfgjghjgjgfhghg.png

Изминаха само няколко месеца от откриването на първия им хранителен магазин във Варна, миналата неделя отвори врати втори магазин в София, като предстои и трети.

 

Долината на предприемачите – община Ветрино, успява да вдъхнови все повече дейни българи, които искат да участват цялостно в развиването на българската икономика. Пламен Ангелов и Галин Иванов са едни от тях. Те заедно с организацията на „Хора от народа“ са се заели с мисията за възстановяването на хранителния суверенитет на България.

 

Изминаха само няколко месеца от откриването на първия им хранителен магазин във Варна, миналата неделя отвори врати втори магазин в София, като предстои и трети. Чрез магазините си те обединяват българските производители, които отглеждат натурални продукти, като дават възможност и на всеки човек в града да получи по-лесен достъп до истинска и качествена храна.

 

Зад цялата тази родолюбива кауза застава и Исторически парк, като помага по всички направления, в които младите предприемачи имат нужда.

В магазините може да откриете и част от продуктите на Исторически парк – вино без консерванти – „Виното на боговете”, пелин, студенопресован 100% натурален сок от череши и едросмляна домашна лютеница без добавена захар. Може да се докоснете до истинския вкус на овчето кисело мляко и други домашни качествени млечни продукти. Всички продукти, които се предлагат, достигат до крайния потребител на достъпна цена.

 

Може да откриете магазините на „Хора от народа“ в:

гр. Варна, „Дубровник“ 17, 9010 „Левски“

гр. София, ул. „Родопски извор“ 24, жк „Красно село“

За връзка с тях може да ги намерите във фейсбук „Хора от народа“ или на тел. 0876677221

Да подкрепим българските производители и родното производство! Защото е наше, българско, качествено, вкусно и достъпно!

 

Аз съм просто едно момиче, което силно вярва,че бъдеще и развитие може да има и в България. В община Ветрино се събрахме хора, които мислим по този начин и работим, за да покажем пред света и пред нашите сънародници, че и в България МОЖЕ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На Тракия е страшно, верижни мелета блокираха части на магистралата
Next: Българите се юрнаха масово: Купуват злато като за последно, ето защо

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.