Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младите българи направо пощуряха по тази къща на село: Колко плащат и как живеят в нея
  • Новини

Младите българи направо пощуряха по тази къща на село: Колко плащат и как живеят в нея

Иван Димитров Пешев май 25, 2023
sssraslrasrkasldasd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Желанието на жителите на малките населени места да се преместят да живеят в големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас – изисква закупуването на жилища там – обикновено панелни, по-рядко монолитни, тъй като цената на последните е с 25% по-висока.

С постоянно увеличаващия се стрес в големите градове и все по-замърсения въздух там, нараства търсенето на къщи на село.

При това все повече са младите семейства, които – оставайки в България – са твърдо решени да отглеждат децата си на спокойствие, в селски тип къща, с уютен двор, много зеленина и тишина… Решаващ фактор се оказва цената – търсят се преди всичко имоти на стойност 120 – 130 хиляди евра.

Това са къщи с около 200 кв м застроена площ, с голям двор и най-важното – функционална инфраструктура! За съжаление, малко са предлаганите имоти, които отговарят на последното изискване – за какво ви е луксозна модерна къща, до която се достига по изровен кален път?!

Затова и цената на такива „луксозни къщи“ пада значително. Други обекти, които отговарят на изискванията на купувачите, се оказват „бавно продаваеми“, тъй като са с ипотека или неуредена документация. Младите семейства търсят обаче къщи с „поносима“ цена – 50 – 60 000 евра.

За тях елемента „луксозност“ остава на заден план. Често обект на сделки са къщи на около 15 – 20 км от града, които след лек ремонт стават годни за живеене. Стари постройки във вилните зони също се продават и след съответно преустройство се пригаждат за целогодишно обитаване.

Същевременно има фактори, които могат да доведат до създаване на дефицит на пазара за закупуване на нови жилища в определени райони, което автоматично покачва цената им!

Така че млади хора, купувайте застроени имоти в села или вилни зони в близост до големите градове и там си живейте спокойно и щастливо!

Тези хора не са единствените, които предпочитат селото пред големия град.

Младо семейство от село Кичево развива бизнес, като отглежда био домати. Като малки земеделски производители, те не отговарят на изискванията за отпускане на финансиране и сами търсят начини да оцелеят на пазара. Четирите деца на Георги и Илияна неуморно помагат в градината, семейството често посреща туристи, които ценят чистата им продукция.

Стремят се и да отворят малък цех, в който да произвеждат био лютеница.

Георги е механик по професия. Макар и роден на село, признава, че доскоро не е различавал подправките в градината, не знаел нищо и за отглеждането на земеделските култури.
“Тази цялата градина е наследствен имот, навремето баба ми и дядо ми са избрали това място, защото наблизо има изворна вода.

Аз в един момент реших, че трябва да продължа да се занимавам с тяхната дейност, защото това е един начин да изкараме някакви пари”, каза той.

Решава да развива биоземеделие – използва само естествени препарати и произвежда сертифицирани био домати, които се харесват на пазара. Споделя, че хотели и ресторанти искат да купуват продукцията му, но на твърде ниска цена.

“Искат да работят на борсови цени. Аз няма как да им изкарам домат, който е биологично направен със всичките проблеми тук и да го продавам на 60 и на 50 стотинки”, обяснява Георги Кабаков.

За да получат финансиране по европейски проекти, Илияна и Георги трябва да притежават поне 5 декара земя или да имат дългосрочен договор, ако обработват земя под наем.
“Местните хора ги е страх да си дават земите под наем.

Това е истината. Искат да ги продават и искат много пари. Тук, понеже е по-близо до морето, декарът е от 5000 евро нагоре. Ние няма как да ги купим тези земи”, коментира Георги Кабаков.

Сега семейството мечтае да отвори цех за производство на лютеница, в която да влага своите биологично чисти зеленчуци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кой е номерът на дома ви, защото той отговаря за щастието в живота: Всеки номер означава нещо
Next: Знам го още от баба: Защо не бива никога да оставяте дамската си чанта на пода

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.