Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младоженец погледна телефона си след сватбата и онемя
  • Новини

Младоженец погледна телефона си след сватбата и онемя

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
mladojenencnc.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Съдбата понякога си играе всевъзможни игрички с хората. Доказателство за това е историята с 57-годишния англичанин Ричард Пърсел, предават от jenata.blitz.bg. Мъжът, който е родом от град Уидън, дълго време подготвял сватбата си с половинката му. Парсел, който е пенсиониран работник в склад, има две пораснали деца, а съпругата му има 11-годишен син.

Двамата се запознали преди години и в средата на 2020 г. решили официално да си кажат „Да!“ пред близки и приятели. „Мислех, че сватбеният ден ще е много вълнуващ, но дори нямах идея колко. След церемонията проверих телефона си и останах безмълвен. Няколко минути изобщо не реагирах – просто не знаех как! Това бе огромна изненада“, споделя Пърсел.

Седмици преди сватбата Ричард направил спортен залог за 25 паунда. „Бях забравил да проверя фиша. Затова го направих след сватбената церемония. С изненада установих, че съм уцелил джакпота. Бях спечелил 10 000 британски лири“, споделя с щастие Ричард. Той призна, че щом казал новината на новата си съпруга тя се побъркала от щастие. „Май повече се зарадва на печалбата отколкото на брака ни“, шегува се младоженецът.

Той допълни, че благодарение на неочакваната печална с половинката му си позволили истински меден месец, а след него планират грандиозен ремонт на общия им дом, където ще живеят с децата им. „Моят сватбен ден наистина бе най-щастливият в живота ми. Не само, че вече съм женен за най-страхотната жена, но и имам известна финансова стабилност. Какво повече му трябва на човек – любов, семейно щастие и пари“, казва младоженецът Ричард Пърсел.

Сватбата е церемония, в която двама души сключват брак или подобен институционализиран съюз. Сватбените традиции и обичаи варират в различните култури, етнически групи, религии, държави и социални прослойки. Повечето сватбени церемонии включват размяната на брачни клетви, златни халки, получаването на подаръци (материални, нематериални и символични) и публичното признаване на брака от лице, имащо законовото право да го обяви за официален. Често се носи специално сватбено облекло, а церемонията е последвана от прием/празненство. Допълнително по време на самата сватбена церемония може да има музика, поезия, молитви, четения от свети писания и други традиционни прояви. При извеждането на булката се пее песен. Родителите на младоженеца са наричани от булката — свекър и свекърва. Братът на младоженеца е наричан от булката девер.

Съхраняването на живота и продължаването на рода са най-важните ценности за човека. Затова сватбата, която отбелязва създаването на ново семейство, е особено голям празник. Традицията е булката да носи бяла рокля и букет. Тя ще смени фамилията си с тази на мъжа си, ако реши. След церемонията се празнува и като свърши празненството младоженецът и булката имат брачна нощ.

Законният брак, съгласно законите на Република България, се сключва при извършване на сватбен ритуал от общинските органи кметове или упълномощени лица. Така нареченият църковен брак като ритуал е съобразен с източноправославната християнска религия. Провеждането на ритуала, наричан още венчавка е повече морален, отколкото законен акт, защото с него не може официално да се узакони сключването на брака.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Живеейки в Америка 12 години, научих, че това, което се излъчва по телевизиите в България, е една много малка част от самата действителност
Next: Майка и баща от Средец са се гаврили с дъщеря си пред погледа на другите си деца

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.