Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Много българи да не излизат от домовете си при тази прогноза, предупреди професор Рачев
  • Новини

Много българи да не излизат от домовете си при тази прогноза, предупреди професор Рачев

Иван Димитров Пешев април 14, 2024
casdvfdvdsfbfdbdfnhgnhjm.png

Хората с белодробни проблеми трябва да внимават за прогнозата, когато в България нахлува пясък от Сахара.

Проф. Георги Рачев е най-добрият български климатолог. Покрай все по-високите температури, не особено характерни за края на март и началото на април, той бе помолен да даде повече информация за явленията над нашата страна.

По думите му пясъкът от Сахара може да се окаже вреден за здравето на българите, а една от последиците от него е появата на кашлица.

Това не е всичко. Според него има голяма вероятност климатичната картина у нас да се промени от феноменът Ла Ниня.

Какво време ни очаква през следващите дни, да приготвяме чадърите или вече да вадим окончателно летните дрехи. Отговорите на тези въпроси ще разберете от следващите редове от интервюто на проф. Рачев, предаде Блиц.

Този прах не е проблем за човешкия организъм. Проблемът е, че той прониква в белите дробове, и то в алвеолите. Евентуално може да предизвика кашлица и сухота. Това е все едно работите в един цех за прах за пране или в един цех за цименти.

Същото е в една мина, без значение дали се добива руда или въглища. Замърсяването там от фини прахови частици е няколко десети пъти по-голямо.

В такива случаи страдащите са хората, които имат астма и имат някакви проблеми с дихателните пътища. Това е едно обикновено физическо замърсяване на въздуха.

По-опасното е, когато върху тези фини прахови частици полепнат нашите антропогенни замърсители – от химическата промишленост и от цветната металургия.

В такива дни не само медиците, но и аз като човек, който се занимава с наука, препоръчвам на всички читатели да не се занимават с физически упражнения.

Когато човек прави сутрешен джогинг, когато тича и спортува, вентилира много повече въздух през белите дробове, отколкото, ако седите и си пие бирата или кафето. Карайки колело, вие приемате повече фини прахови частици, отколкото, ако си седите вкъщи.

Всички хора с астма и проблеми на дихателните пътища е добре да си седят вкъщи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Снощи го видях по готварския канал – хукнах по нощите за картофи! Днес се пръснахме от ядене – няма такава вкусотия!
Next: Казармата се връща?

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.