Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мнозина в къщата пазят окото на Фатима, но никой не знае какво всъщност са донесли в дома с него
  • Новини

Мнозина в къщата пазят окото на Фатима, но никой не знае какво всъщност са донесли в дома с него

Иван Димитров Пешев юли 12, 2023
fastqwtwqrqwrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Окото на Фатима се нарича още назар и целта му е да предпази този, който го носи от злото око.

Назар е обичайна гледка в Турция, Сирия, Ливан, Египет, Армения, Иран, Афганистан, Гърция, Ирак, Кипър и Азербайджан, където виси в домове, офиси, коли или се вписва в бижута и орнаменти.

Типичен назар е изработен от ръчно изработено стъкло. Боядисва се в тъмносини, бели, светлосини и черни цветове, образуващи концентрични кръгове или капковидни елипсовидни форми. Понякога тъмносиният цвят се заменя със златен.

Окото на Фатима като талисман обаче не произхожда от самия ислям, а се използва широко както от мюсюлмани, така и от православни. Хората го закачат на вратите на къщи и офиси, поставят го върху дрехите на възрастни, деца и бременни жени. И всичко това с една цел – борба с магии и магии. По турски начин.

Руският свещеник Александър Ермолин говори за запазването на окото на Фатима.

– В Русия има необяснима любов към всичко окултно и паранормално, турските амулети са здраво пуснали корени. Особено след като паднаха на благословената земя. Хората, уморени от дългогодишния държавен атеизъм, започнаха да се стремят към вярата. За съжаление мнозина са стигнали само до абстрактната „вяра в душата“, която смесва всичко в една езотерична купчина.

– Ще дам пример от практиката, когато освещавах къща и видях зашеметяваща картина. На рафта имаше икони, домашни духове и нещо, което прилича на „стар горски“. При тях всичко „свещено“ е смесено на купчина: икони, и талисмани, и амулети, и много други. Обясних им, че това са коренно различни неща, затова изгониха домашните духове и „горския“, а къщата беше осветена.

Защо нашите съвременници толкова лесно „ловят” баналната езотерика, представена от окото на Фатима?

– За повечето хора забележителността е ценното за тях. Една от основните характеристики на нашето време е липсата на авторитет. Когато няма власт, всичко се обърква. Ето защо в един дом можете да видите турско око, китайски жаби и символи на годината и всичко това заедно със славянското езичество, а често и с икони.

– Друга причина е защитата и сега трябва да се предпазите от всичко лошо: от негативна енергия, идваща през прозореца, от магии и магии. Вместо да мисли глобално за живота си, той решава да поеме по най-простия път, който е да окачи амулета.

Ето защо това е опасно

„А защо е лошо?“ – често ме питаха и трябваше да обяснявам на всеки човек, в зависимост от „умението“ му да слуша.

– Често е достатъчно да кажеш, че не е съвместимо с православието, защото си или православен, или езичник (окултист и т.н.). Но дори и това не е достатъчно за някого, така че е необходимо да се каже нещо за факта, че езичеството е основно поклонение на демони и че амулетът във вашия дом е малък дявол. Никой не иска да има нещо подобно в къщата, нали?

– Най-важното е, че само Бог дава своите блага безплатно, те не струват нищо, докато демоните искат заплащане за своите „услуги“, а в замяна искат най-ценното, което човек има – безсмъртната му душа, казва руснакът. свещеник.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Венелин Венков от Ку-Ку Бенд: Победих Слави Т. Трифонов на табла, искам да кажа истина какво се случи след това
Next: Йорданка И. Христова: Време е да кажа истината за мен и Фидел Кастро, имаше любовен романс

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.