Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мнозина в къщата пазят окото на Фатима, но никой не знае какво всъщност са донесли в дома с него
  • Новини

Мнозина в къщата пазят окото на Фатима, но никой не знае какво всъщност са донесли в дома с него

Иван Димитров Пешев юли 12, 2023
fastqwtwqrqwrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Окото на Фатима се нарича още назар и целта му е да предпази този, който го носи от злото око.

Назар е обичайна гледка в Турция, Сирия, Ливан, Египет, Армения, Иран, Афганистан, Гърция, Ирак, Кипър и Азербайджан, където виси в домове, офиси, коли или се вписва в бижута и орнаменти.

Типичен назар е изработен от ръчно изработено стъкло. Боядисва се в тъмносини, бели, светлосини и черни цветове, образуващи концентрични кръгове или капковидни елипсовидни форми. Понякога тъмносиният цвят се заменя със златен.

Окото на Фатима като талисман обаче не произхожда от самия ислям, а се използва широко както от мюсюлмани, така и от православни. Хората го закачат на вратите на къщи и офиси, поставят го върху дрехите на възрастни, деца и бременни жени. И всичко това с една цел – борба с магии и магии. По турски начин.

Руският свещеник Александър Ермолин говори за запазването на окото на Фатима.

– В Русия има необяснима любов към всичко окултно и паранормално, турските амулети са здраво пуснали корени. Особено след като паднаха на благословената земя. Хората, уморени от дългогодишния държавен атеизъм, започнаха да се стремят към вярата. За съжаление мнозина са стигнали само до абстрактната „вяра в душата“, която смесва всичко в една езотерична купчина.

– Ще дам пример от практиката, когато освещавах къща и видях зашеметяваща картина. На рафта имаше икони, домашни духове и нещо, което прилича на „стар горски“. При тях всичко „свещено“ е смесено на купчина: икони, и талисмани, и амулети, и много други. Обясних им, че това са коренно различни неща, затова изгониха домашните духове и „горския“, а къщата беше осветена.

Защо нашите съвременници толкова лесно „ловят” баналната езотерика, представена от окото на Фатима?

– За повечето хора забележителността е ценното за тях. Една от основните характеристики на нашето време е липсата на авторитет. Когато няма власт, всичко се обърква. Ето защо в един дом можете да видите турско око, китайски жаби и символи на годината и всичко това заедно със славянското езичество, а често и с икони.

– Друга причина е защитата и сега трябва да се предпазите от всичко лошо: от негативна енергия, идваща през прозореца, от магии и магии. Вместо да мисли глобално за живота си, той решава да поеме по най-простия път, който е да окачи амулета.

Ето защо това е опасно

„А защо е лошо?“ – често ме питаха и трябваше да обяснявам на всеки човек, в зависимост от „умението“ му да слуша.

– Често е достатъчно да кажеш, че не е съвместимо с православието, защото си или православен, или езичник (окултист и т.н.). Но дори и това не е достатъчно за някого, така че е необходимо да се каже нещо за факта, че езичеството е основно поклонение на демони и че амулетът във вашия дом е малък дявол. Никой не иска да има нещо подобно в къщата, нали?

– Най-важното е, че само Бог дава своите блага безплатно, те не струват нищо, докато демоните искат заплащане за своите „услуги“, а в замяна искат най-ценното, което човек има – безсмъртната му душа, казва руснакът. свещеник.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Венелин Венков от Ку-Ку Бенд: Победих Слави Т. Трифонов на табла, искам да кажа истина какво се случи след това
Next: Йорданка И. Христова: Време е да кажа истината за мен и Фидел Кастро, имаше любовен романс

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.