Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момиче от Стара Загора разки голяма мръсна тайна за Георги с макетния нож
  • Новини

Момиче от Стара Загора разки голяма мръсна тайна за Георги с макетния нож

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
tastassdtsdtsd.png

Дари Овчарова от Стара Загора изрази реакцията си след зверството в Стара Загора.

Клипът е гледан стотици хиляди пъти.

Зад случаят прозира нещо повече от поредно битово престъпление.

Става въпрос за манталитет, който се толерира и се приема за нормален.

“Да, от Стара Загора съм. Знам че доста хора очакваха да изкоментирам темата. Да много добре знам за кого става въпрос и да определено имам какво да кажа.

Не мислех да го коментирам поради две причини, първата е, че в такъв покъртителен случай не мисля, че има две мнения по въпроса кое е редно и кое не.

Хората много обичат в такива ситуации всеки да си покаже богатия речник и да опише кое е редно и кое не без реално въобще да осъзнава, че реформа и промяна в нашата “ши..на държавица” няма как да има.

Ние само казваме на насилниците – давайте имате зелена светлина.

Защото един истински насилник в него не остава фрапантната гледка на момичето, а остават думите на момичето – 72 часа лека телесна повреда след такова престъпление.

Сега ще ви разкажа малко повече, защото този случай не е инцидентен случай в Стара Загора, а манталитет.

Манталитет, който години наред не се променя.

Сега ще кажете трябва да дадем гласност. Не, трябваше много отдавна да дадете гласност. Не да ми се трият клипчетата, когато разказвах какви изврашения стават в Стара Загора.

Не да се баннват хора, които искат да ви налеят нещо в мозъците.

Защо сега всички решиха да говорят.

Това е първият случай, за който разбирате вие, но далеч не е първият в историята на този комплексарски град.

Сюжетната линия от 2015 година не се е променила.

Снимки, остригване, побой и даже публично линчуване, защото в момента цяла България е на страната на момичето и се сетихте накрая кои са изродите.

Само да вмъкна, че сте супер лицемерни, защото вие сте също толкова големи изроди, колкото той.

Защото вие бяхте тези, които писаха в Мотикаря, разпространявахте голи снимки на момичета и тези момичета бяха пребивани и остригвани.

Само че тогава Цанов го нямаше и нашите медии отново мълчаха.

Знаете ли още колко момичета има?

Защо трябваше да се стига до тук, за да почне да се говори за това.

Всеки, който е бил в телеграм чат, който е писал в Мотикаря и е злепоставял жена и е казвал “Така й се пада” е наравно виновен с този човек да стигне до тук.

Изобщо не се учудвам, когато чух цялата история, защото е типично по старозагорски.

Нейни снимки са разпространявани публично.

Въпросното момче е едно от най-големите колекционери на интимни снимки на момичета в Стара Загора.

Всичко в тоя живот се връща.

Това е престъпление да изнудваш хора с компромати.

Само да ви припомня не бяхте ли вие тези, които се кефехте на такива мъже.

Отвсякъде се чуваше “Браво, брато. Нека всяка мърша си знае гьола. Смачкай я”

А кой ги създава тия изроди?

Ами ние жените, защото в Стара Загора там това ти е постижението на живота да си с охрана.

Там те са най-високо в пирамидата и ти си недостижима, ако гаджето ти е охрана.

Момичетата доброволно искат да си лягат с тях, за да влизат в дискотеките.

Айде, моля ви се.

И отсреща няма един мъж да му каже: “Това не е редно, брат. Не се постъпва така с една жена, ами се чува само: Давай брат, смачкай ги.”

Защото, драги мой, това е манталитетът, от който исках да избягам.

Сега вече виждате ли го нагледно?

Сега вече вярвате ли ми на думите, че може да си седиш на кафе и да ти дойде някой и да ти каже я ела бързо с мен до тоалетната.

Знаете ли колко пребити момичета имаше?

Знаете ли колко остригани имаше?

Знаете ли колко градски легенди имаше?

Никога няма да разберете, защото не са толкова фрапантни, но сами по себе си са отвратителни.

Това е гибелта на цяло едно поколение.

А защо сега всички косвени насилници, които години наред точно това вменяваха, че всички жени “са куци”, “всички не стават, трябва да се гаврим с тях”. “Да им покажем кой е силният пол” защо сега сте много праведни?

Сетихте се, че имате дъщери, майки, сетихте се от коя страна е законът, сетихте се, че това е неадекватно.

Защо сега драги?

Защо досега някой от вас не го написа в някоя телеграм група, примерно?

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: С една шепа чистя фурната до блясък – мазнотията се разтваря пред очите ти, после само забърсваш
Next: Ново силно земетресение удари Турция и изплаши жителите

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.