Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момиченце постоянно накланяше глава наляво и майка му реши да го заведе на лекар-Истината беше ужасяваща
  • Новини

Момиченце постоянно накланяше глава наляво и майка му реши да го заведе на лекар-Истината беше ужасяваща

Иван Димитров Пешев януари 6, 2023
aaslsihaskhas.png

Майката на близнаци, Зоуи Арчър от Мърсисайд, Англия разбрала, че нещо става с дъщеричката ѝ, когато забелязала, че детето поклаща все наляво главичката си.

Жената се изплашила и веднага тръгнала към болницата, където чула ужасната диагноза: рак на мозъка.

Отначало майката на малката Алиша Райли си мислела, че дъщеричката ѝ накланя главата си вляво, защото малко я наболява шията. По думите на жената, детенцето не плачело и не застивало дълго време в това положение.

Но след това момиченцето започнало да повръща и Зоуи веднага я отвела в болницата, пише Mirror.

Не изпускай тези оферти:

„Знаех си, че тя нещо не е наред. Сякаш отново е на 2 месеца. Наложи се да я обградя отвсякъде с възглавници. Тя имаше световъртеж, очите ѝ се изцъкляха и постоянно повръщаше“, казва Зоуи Арчър

Първоначално изследванията не дали никакви резултати, но състоянието на детенцето продължавало да се влошава. Страшната истина лъснала, след като направили на момиченцето компютърна томография. Лекарите открили в главата на Алиша тумор на мозъка голям колкото топка за голф. Туморът бил в тази част на мозъка, която отговаря за дишането, координацията и говора.

„Когато те казаха, че това е тумор, сърцето ми спря. Просто погледнах към Алиша и се разплаках“, споделя Зоуи Арчър

Лекарите изтеглили течността от мозъка, след това провели 9-часова операция за отстраняването на тумора. Независимо от това, че операцията протекла успешно, сканиране показало, че детенцето всъщност е поразено от епендимом – рядък вид рак, който се връща отново. На родителите били предложени редица варианти за лечение, включително химио- и лъчетерапия. Но те били твърде рисковани предвид възрастта на детето.

„Лекарите ми разказваха за риска от операция и за това , че мъничкото ми детенце може да умре. Опитвах се да ги слушам, но не можех“, спомня си Зоуи Арчър

Оставал още един вариант – протонна терапия във Флорида. Семейството събрало пари от благотворителна акция и заминало за САЩ. След 30 сеанса родителите получили просто фантастична новина: ракът е отстъпил.

Сега Алиша преминава през рехабилитация и се нуждае от специално поддържащо оборудване. По думите на лекарите, момиченцето изостава в развитието си с 1 година, но ще навакса. Сега детенцето отново се учи да пълзи и да си играе с братчето си и заедно да посрещнат втория си рожден ден.

Continue Reading

Previous: Синоптикът Янков обяви голям обрат на времето! Ето кога идва снегът!
Next: Споделете с всички!-Писмото от лекар емигрант, което взриви интернет и срина управниците

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.