Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Монасите от Атон проговориха и разкриха черно пророчество свързано с България
  • Новини

Монасите от Атон проговориха и разкриха черно пророчество свързано с България

Иван Димитров Пешев януари 1, 2023
monasioasdkasdsa.png

Православни монаси от манастира в Атон предсказаха края на света.

Светите отци направили зловещото си пророчество през 1930 г., разказват хора, посетили свещения за православните християни полуостров в Гърция. Според тях катастрофата, която ще причини края на цивилизацията, ще дойде от Русия, и процесите, водещи до нея, вече са започнали, научи Trg.bg

Отците предрекли, че в Русия скоро ще се възкачи цар. Той ще хване най-голямата страна в желязната си хватка, а самите руснаци радостно ще го аплодират за това. Той ще призове всички свои сънародници, разпръснати по света, да се приберат в родината си, и те ще го послушат.

Въпреки силата си империята на русите е обречена, казали монасите.

Не изпускай тези оферти:

Първи смъртен удар ще й нанесе Китай, който ще вземе богатите земи на Сибир. След тях ще дойдат японците, които ще сложат ръка на Далечния изток.

Китайците ще започнат да се преселват, да се женят за руски граждани и в края на краищата с хитрост и коварство ще вземат територията на Сибир до Урал. А когато Китай пожелае да отиде по-нататък, Западът ще се възпротиви и няма да позволи.

Преди това обаче монасите предсказали, че войната ще започне в Европа. Турция ще нападне Гърция поради незначителен граничен спор. Това ще накара Русия да се намеси. Малоазиатците ще бъдат разгромени, а Константинопол (Истанбул) отново ще стане православен град. Разгромената страна ще бъде поделена. Гърците ще вземат своите земи, арменците – техните, кюрдите ще създадат държава.

Западът ще поиска своя дял от плячката и ще се намеси.

Той ще настоява за земите, заети от руснаците, и ще се стигне до конфронтация, а след нея ще има голяма война. Всеки, който влезе в тази война, ще загине – разказвал пред дошлите на Атон поклонници св. Паисий Светогорец (1924-1994), канонизиран наскоро.

Ще започне световната война, която ще доведе до огромни загуби за човечеството. Тогава ще наблюдаваме кланета.

Градовете и държавите ще бъдат изпепелени. Монасите разказват, че живеем в Последните времена според официалното религиозно учение есхатология, или науката за края на света.

Според това учение началото на края ще започне, когато католиците бъдат поведени от папа славянин (папа Йоан Павел).

Но тази ужасна война, за която говорят пророците, ще стане причина за обединяването на човечеството. Хората ще разберат, че е невъзможно да живеят така по-нататък, иначе всичко живо ще загине. Тогава ще изберат световно правителство. Ерусалим ще стане столица на света. А това ще бъде преддверието на възцаряването на антихриста, пише „Ретро“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мислите си, че навън е студено и има сняг? Вижте тези 10 снимки
Next: Всички мислеха, че се шегува: Това дете се хвана на хорото и остави всички без думи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.