Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мони от Ергенът: Хората ми благодарят, че са видели такъв пример
  • Новини

Мони от Ергенът: Хората ми благодарят, че са видели такъв пример

Иван Димитров Пешев март 12, 2023
mmmosgiasngasdakdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Изпълнителката на ориенталски танци напусна риалити формата „Ергенът“ тази седмица заедно с Милица Гацева

Тази седмица още две дами напуснаха романтичното риалити „Ергенът“ – Милица Гацева и Мони Зенгинер. И двете са сред запомнящите се участнички във формата и гостуваха днес в предаването „Тази неделя“.

„Много хора ми пишат и ме спират по улицата. Благодарят ми, че са видели такъв пример по телевизията – на едно силиконово момиче, което в същото време е много добро, стойностно и интелигентно“, каза Мони, предава LADYZONE.

Тя уточни, че феновете ѝ не са от всички възрастови групи – от тийнейджъри до възрастни господа.

Милица сподели, че след участието в риалити формата е преосмислила живота си и е направила сериозни промени – преместила се е от Пловдив в София и е започнала нов бизнес.

„Мен също често ме спират почитатели. Казват ми, че изглеждам много по-различно на живо – че съм много по-красива на живо. За да усетят моята топлина, всеки фен го награждавам с прегръдка“, допълни тя.

Визитките на Милица и Мони
Милица Гацева е родом от град Бобов дол, но на 14-годишна възраст напуска родното си място, за да учи в Благоевград. Понастоящем живее в Пловдив, където работи като секретарка. Милица възприема себе си като „рядка порода жена“ – красива, интелигентна, работлива и борбена.

 

Гордее се с естествената си женственост и вътрешна красота. Мечтае за семейство – здраво и стабилно в истинския смисъл на думата. Милица се надява, че участието ѝ в „Ергенът“ е началото на истинската романтична приказка, която заслужава.

Мони Зенгинер е артистичният псевдоним на Симона Стоева от град Варна. Занимава се с ориенталски танци и се определя като най-добрата белиденс танцьорка в България.
Завършила е туризъм, а в момента учи второ висше образование.

 

Говори три езика – английски, немски и италиански. Мони винаги отстоява позициите си. Твърди, че интелигентният спор с аргументи ѝ доставя истинско удоволствие, но рядко успява да открие достоен опонент. Мони не прави компромиси, най-малко по отношение на мъжете. Има много ухажори, но до този момент никога не е обичала. Признава, че това, което я е привлякло в Евгени, е нестандартната му красота, а и се надява да е добър в ориенталските танци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 20 неща, които порасналите деца на 90-те няма да забравят за цял живот
Next: Българин в Полша отиде да си купи свинско и побесня, че е толкова евтино

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.