Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мрежата почерня, куп известни българи скърбят за красивата ветеринарна лекарка
  • Новини

Мрежата почерня, куп известни българи скърбят за красивата ветеринарна лекарка

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
sfdhdfghfhtrhtr.png

Бившият пиар на „Продължаваме промяната“ Диана Дамянова написа във Фейсбук тъжен пост по повод смъртта на младата ветеринарна лекарка, която заедно с майка си загина при потопа в Царево.

Както БЛИЦ съобщи, двете жени са били завлечени от водата при повредения мост за квартал „Василико“. По-късно тя бяха разпознати сред четирите жертви на бедствието.

33-годишната д-р Даниела Йорданова е била ветеринарен лекар, а майка ѝ Мария Москова – председател на районния съд.

Ето какво написа за случая Дамянова:

„Преди няколко години в Царево се роди малка ветеринарна клиника – много чиста, добре оборудвана и с изключително приветлива докторка.

Постепенно всички започнаха да водят животинките си там, а тя – винаги усмихната, спокойна и с много много любов към животните и уважение към стопаните им.

Приемеше да поддържа при себе си картоните на питомците, за да може на нас, клиентите , да ни е по-лесно.

Веднаж видях, че храни и бездомни кучета, които някой беше зарязал, а тя им даваше всеки ден храна, която готвеше и вареше от къщи.

Това момиче днес вече го няма.Беше на 33.

Вчера е загинало на мостче, над малката рекичка в Царево. Мостче, което скоро е било „укрепено“ от близки до кмета фирми и за което се говори че е било подкопано само преди няколко месеца, за да се извади необходимия за друг церевски обществен строеж пясък.

Щото такива материали фирмите, близки до кмета, не купуват а вземат от Природата – в случая изпод мостчето.

Прощавай докторке! Прощавай, златно момиче!“

Както БЛИЦ съобщи, Димитрова обяви, че напуска ПП през август 2022 г. Тогава тя сподели, че смята да заживее по-спокоен живот в Странджа, заедно със съпруга си Джеки Стоев.

Телевизионната водеща Ива Дойчинова също изрази скръбта си по повод трагичния инцидент:

„Жестокият потоп в южното ни Черноморие отне живота на няколко невинни души, сред които е и д-р Даниела Йорданова, ветеринар в Царево, и нейната майка!

Д-р Йорданова беше изключителен професионалист и невероятен човек, който беше предан на своята професия, обичаше животните и винаги правеше най-доброто за тях.

Тя се грижеше и за нашето куче през всичките години от неговото раждане.

Ще липсвате много както на Бъди, така и на всички други четириноги сладури!

Дано направите още по-добра клиника там където отлетяхте!

Съболезнования от цялото ни семейство.

Почивайте в мир!“

Барабанистът на „Акага“ Димитър Митев-Дънди се оказа, че също е познавал обичаната лекарка.

„Жестокият потоп в южното ни Черноморие отне живота на няколко невинни души, сред които е и д-р Даниела Йорданова, ветеринар в Царево, и нейната майка!

Д-р Йорданова беше изключителен професионалист и невероятен човек, който беше предан на своята професия, обичаше животните и винаги правеше най-доброто за тях.

Тя се грижеше и за нашето куче през всичките години от неговото раждане.

Ще липсвате много както на Бъди, така и на всички други четириноги сладури!

Дано направите още по-добра клиника там където отлетяхте!

Съболезнования от цялото ни семейство.

Почивайте в мир!“, написа той.

От Българския ветеринарен съюз публикуваха съобщение по повод тъжната новина.

„С огромно прискърбие научихме за тъжната вест за нелепата и преждевременна загуба на нашия уважаван колега д-р Даниела Йорданова. Това е тъжно събитие за цялата ни ветеринарномедицинска колегия…

Даниела Йорданова е родена на 14.12.1993 г. в гр. Харманли, област Хасково. Д-р Йорданова завършва през 2017 г. Тракийския университет – Стара Загора и е един от двамата пълни отличници на випуска. На 06 август 2018 г. става част от голямото семейство на Българския ветеринарен съюз като член на Областната колегия на БВС в гр. Бургас.

Отдадената й кариера като ветеринарен лекар започва в Югоизточна ветеринарна клиника, гр. Черноморец, Бургас. На 11 февруари 2019 г. открива собствена ветеринарномедицинска практика в гр. Царево, където е много добре приета от собствениците на домашни любимци и фермерите в района. Изключително внимателна и всеотдайна в работата си с животните, а сред колегията се ползва с много добро име, активност и колегиалност.
Трудно могат да бъдат намерени думи, с които да се опише колко голяма е загубата за всички нас.

От името на ръководството на Българския ветеринарен съюз и на Областната колегия на БВС в гр. Бургас, на всички ветеринарни лекари и лично от мое име, поднасям своята съпричастност към мъката на цялото семейство и колегия на непрежалимата д-р Даниела Йорданова!

Светъл път на Д-р Даниела Йорданова, какъвто беше и земният и път!“

Съобщение написа и нейната племенница Анна Йорданова:

„Толкова е тежко твой близък да ти се обади и да те попита дали семейството ти е видяло статията,която статия е за твои роднини,които са едни от хората в неизвестност,заради бедствието по морето.Толкова е тежко цялото ти семейство да седи пред телевизора,чакайки новини да разбере дали близките им са живи или телата им плават някъде из морето.Започваш да си задаваш въпроси: Защо не се обадиха преди да тръгнат на път с колата,по време на голямото бедствие?Защо не попитаха,какво е по-редно да направят? Защо точно те?Защо природата отнема животите на толкова добри хора?

Лягаш вечерта,не можеш да заспиш от мислите,колко тежка смърт е това за тях!

Скъпа лельо,ти беше мой истински пример за подражание! Ти имаше толкова добра душа…всички те познаваха и ще те запомнят с усмивката,с която дори и в най-тежките моменти ти ни озаряваше! Ти вършеше работата си с удоволствие и много труд. Беше най-добрата,д-р Йорданова!Заслужаваше много!Моята мечта е някой ден да бъда като теб! Обичам те изключително много и с всеки изминал час ми липсваш все повече!

Почивайте в мир, Мария и Даниела!“

Социалната мрежа е пълна с постове на скърбящи за д-р Йорданова хора. Някои от тях са я познавали лично, а други са възхитени от нейното отношение и саможертвата ѝ по време на бедствието в Царево.

Две кученца, за които 30-годишната дъщерята на съдия Мария Москова се е грижела като ветеринар, са били причина двете жени да се качат на автомобила по време на поройния дъжд. Те са тръгнали от мястото, където е клиниката на д-р Даниела Йорданова, за да приберат бедстващите животни. Срутването на моста и приливната вълна обаче помитат автомобила. Това коментираха жители на Царево във втория ден след проливните дъждове.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Студен душ за учениците, не са очаквали това. Решено е!
Next: Зов за помощ! Нека цяла България се обедини, за да спасим млад човешки живот!

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.