Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мушкато като за изложба! Рецептата на моята съседка за обилен цъфтеж
  • Новини

Мушкато като за изложба! Рецептата на моята съседка за обилен цъфтеж

Иван Димитров Пешев май 23, 2023
shasykaskyoasdiasod.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всяка година съседката ми има най-красивите мушката , отрупали целия ѝ балкон в цвят! Оказва се, че си има тайна домашна рецепта за цъфтеж , която след дълги молби сподели и с мен.

Това красиво растение създава перфектна и приятна атмосфера в апартамента с красивите си цветове. През лятото разкрасява и градината, ако можем да му обърнем достатъчно внимание.

Можете да закупите различни хранителни разтвори, но има и страхотни домашни методи, които си струва да опитате, ако искате мушкатото да цъфти обилно .

Ето с тази рецепта съседката цяло лято се радва на най-красивите и пищни мушката в квартала:

 

Добавете капка йод на 1 литър вода и изсипете около 50 ml от разтвора във всеки съд с мушкато.

Повтаряйте този метод веднъж месечно и мушкатото ще пусне повече цветове от всякога.

 

Грижете се добре за вашето мушкато:

Ако листата пожълтяват, има две причини за това: ако краищата на листата пожълтяват, значи цветето получавамалко вода, ако цялото листо пожълтява и капе, сте го поливали твърде много.

Ако листата падат близо до корена, светлината е твърде малко.

Мушкатото, отглеждано в апартамента през лятото, също си струва да се изложи на слънце или тераса, ще има много повече цветове. След излагане на пряка слънчева светлина може да изглежда малко зле, но не се притеснявайте, ще цъфти обилно до няколко дни.

При излагане на силна слънчева светлина цветът на листата на мушкатото се променя – това е нормално, все едно прави „слънчеви бани“.

 

Можете да отглеждате мушкато на открито почти до зимата. Ако температурата е около +2 градуса, трябва да върнете саксиите в апартамента, но не ги поставяйте на твърде горещо място.

През зимата най-добрите температури за мушкатото са около +10 градуса.

Ако не искате да загубите цветето през зимата, преместете го в апартамента преди периода на сутрешните слани. Промяната в температурата не трябва да става толкова драстично – ако внезапно го пренесете от студено на топло, цветето може да умре

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Събуждате се между 1 и 4 през нощта – лекар разкри какво означава това
Next: Победителят в последния сезон на Капките разкри какво му е помогнало

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.