Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж влезе да си купи хляб от Кауфланд с биткойн, случи му се случка
  • Новини

Мъж влезе да си купи хляб от Кауфланд с биткойн, случи му се случка

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2023
vdkmvfdmvjnfdvf.png

Интересен пост, посветен на виртуалната валута биткойн, предизвика интереса на мнозина във Фейсбук.

Негов автор е Хамстера, нетрадиционен инфлуенсър, който има десетки хиляди последователи.

Той се представя последователно като верен почитател на криптовалутите и в частност на биткойн. Преди дни той написа следното за тези, които още не схващат смисъла от съществуването на виртуалните пари:

 

„Отидох да пазаря в Кауфланд с биткойни. Оказа се, че не приемат и не мога да си купя хляб с биткойни…

После пробвах да си платя със златни монети – и с тях не става …

Какъв е извода – това, че не можеш да си купиш хляб в Кауфланд с биткойни не е проблем.

Биткойн не е валута за разплащане (въпреки че в Ел Салвадор е) – той е финансов инструмент за спестяване – също като златото.

За разлика от златото, технически е много по-лесно биткойн да се ползва и за разплащания.“

Размислите и страстите на Хамстера по повод криптовалутата предизвикаха дискусия, която показва нивото на разбирана за тях сред повечето българи.

Повечето са на мнение, че те по принцип са някаква измама и средство единствено за спекулации.

Други пък надменно се подиграват на по-консервативните коментатори, като твърдят, че те въобще не разбират принципа на биткойн и поведението му на фондовите борси.

Едно поне се изясни, малко неочаквано.

Съдейки по израза „отидох да пазаря“, най-вероятно Хамстера е от Варна.

Възможно е разбира се той вече на де живее в морския град, но явно все още е запазил навика за неправилна употреба на някои думи, твърде характерна за региона.

Междувременно лицето на „Кауфланд“ Биляна Гавазова показа кулинарните си способности в ново видео в канала на веригата в YouTube.

Това едва ли е изненадало феновете на чаровната бивша журналистка и настоящ PR.

Явно за нея готвенето е нещо много важно и не случайно първото ѝ запомнящо се връщане на екран след напускането на bTV беше в „Черешката на тортата“ по Нова телевизия.

Тогава зрителите доста поспориха по темата става ли Биляна за готвач или не.

Едната причина беше, че тя получи толкова сериозна подкрепа от свекърва си, че доста се запитаха какво ли пък е свършила самата Гавазова.

Тя направи и лек гаф, като почна да опитва гозбите си с една и съща лъжичка, което много зрители обявиха за напълно дилетантска проява.

В поредното видео за качеството на храните в Кауфланд, Гавазова направо прескочи етапа на готвенето и влезе в ролята на кулинарен експерт.

Задачата ѝ беше лека – да разпознае без да опитва кой от два бургера се месо и кой с вегетарианско кюфте.

С леко преиграване, тя се справи със задачата. Дори се сети, че червеният цвят във веджи бургера е постигнат със цвекло.

PR-ката хвърли и един боб да види бъдещето

Колкото до останалите съставки в безмесното кюфте, Гавазова си призна, че не може да ги познае. А те бяха лесни – ориз и леща.

За сметка на това тя умили зрителите, като каза, че като чуе за варива и си спомня за баба си, с която навремето чистила боб и ориз.

В миналото тази процедура беше абсолютно задължителна, защото пакетите бяха пълни с доста боклуци.

„Ще почерпя баба с вегетариански бургер, защото тя често ми готви боб в гърне, който е много вкусен“, заяви Биляна Гавазова.

Накрая на видеото тя даже се опита да гледа на боб, без да има каквато и да е представа как се прави това.

Гавазова и тук леко сгафи, като каза, че това сигурно е само българска традиция.

Твърди се обаче, че такова гадаене има в Турция и Египет. Разбира се, това не е „древно тайнство“, а относително скорошна традиция. Все пак бобът идва от Америка в Европа едва през 15-16 век.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Потресаващо! Заловиха свещеник, полицаите са се хванали за главите от видяното
Next: Tecт зa Moзъĸът: Aĸo нaмepитe вcичĸи живoтни зa 15-20 ceĸyнди вcичĸo e нapeд

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.