Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж купи запустяло училище и го превърна в уютен семеен дом
  • Новини

Мъж купи запустяло училище и го превърна в уютен семеен дом

Иван Димитров Пешев юни 13, 2023
zasdoasorototsrsprs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Преди около 16 години в американския град Дуранго, щата Колорадо, за продажба е обявена сградата на гимназията.

Занятията в училището отдавна били преустановени, зданието било изоставено и непригодно за по-нататъшна експлоатация, затова и цената му била много ниска.

Въпреки това купувач се намерил! Чарлз Шоу решил да купи училището и да се засели в него заедно със съпругата и детето си.

Първоначално преобразуването на училището в уютен дом изглеждало мисия невъзможна.

 

То било изключително запуснато, по стените имало безброй пукнатини, но основите били много солидни. Веднага след придобиването на имота, Чарлз запретнал ръкави и се захванал за работа.

Трудил се неуморно и успял да превърне неугледното школо в уютен и многофункционален дом за семейството си.

Първо започнал със стаята, в която ще спят той и съпругата му. След това дошъл ред на детската. И на кухнята, в която половинката му ще приготвя вкусни ястия за цялото семейство.

След като приключил с най-важните помещения, Чарлз се заел с останалите класни стаи, които решил, че може да отдава под наем. Училището било голямо и тричленното му семейство не се нуждаело от толкова много пространство.

След ремонта в дома му няма нито една излишна стая, в която да не се помещава фирма, художествено ателие, творческо студио или танцова школа.

Когато господин Шоу купил огромната сграда, сметките за комунални услуги били ужасяващи. В началото месечните разходи на семейството възлизали на около 5000 долара. Чарлз решил, че нещата не могат да останат така и направил дома си енергийно ефективен.

За целта заменил обикновените лампи със светодиоди, из цялата сграда монтирал датчици за движение, които да изключват вентилационната система и осветлението, когато на мястото няма никой.

На покрива на сградата монтира слънчеви панели, с които да ползва безплатна енергия.

След промените за сградата с площ от 4180 кв. метра месечните му разходи паднали от 5000 на 300 долара, което си е огромна икономия.

Благодарение на наемите, които всеки месец получава от останалите класни стаи, семейство Шоу отдавна е избило разходите около нетрадиционната си покупка, че дори е излязло на плюс.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Красива нашенка напусна добре платена работа в ООН и се захвана с фермерство
Next: Те поканиха над 300 гости за сватбата, но никой не дойде: Това което младоженката изрече трогна всички

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.