Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж купува къщата на покойната майка, за да не може сестра му да я събори, намира истинско чудо в нея
  • Новини

Мъж купува къщата на покойната майка, за да не може сестра му да я събори, намира истинско чудо в нея

Иван Димитров Пешев април 5, 2023
oldhousuusdaskdasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

След смъртта на майката на Ерик и Шарън те научават, че майка им е оставила всичко на Шарън, а не на Ерик. Въпреки това, след като Ерик проучи малко повече, истината за волята на майка им щеше да ги остави да разберат малко повече за съперничеството между братя и сестри.

Ерик беше напълно съсипан, когато научи за смъртта на майка си. Той работеше като строителен предприемач в град, далеч от родния му град, така че получаването на обаждане на километри от дома му разби сърцето.

Надяваше се, че може да изрази многото неща, до които така и не стигна, докато тя беше жива. Той беше близък с майка си, но почти не прекарваше време вкъщи, след като започна работа. Майка му живееше с малката му сестра Шарън.

Шарън беше няколко години по-млада от Ерик и все още се опитваше да намери своя път в живота. Работеше странна работа като сервитьорка, но така и не успя да накара нещо да се залепи.

След като сестра му изрази желанията на майка им в завещанието си и изпрати на Ерик копие, той първоначално беше шокиран да разбере, че не е получил нищо и че всичко отива при по-малката му сестра. Въпреки това, колкото повече го обмисляше, толкова повече смисъл имаше за него.

Ерик беше напуснал дома си преди известно време и те бяха двамата за най-дълго време. Да не говорим, че Ерик беше значително по-стабилен финансово от сестра си, така че той разбираше защо майка им щеше да остави всичко на сестра му.

В завещанието се посочва, че Шарън трябва не само да наследи семейния дом, но и да наследи всички други активи на майка им. Ерик се беше примирил с това и го изрази на сестра си, която не изглеждаше много заинтересована от мнението му.

С течение на времето Ерик научи от един от приятелите си в областта на недвижимите имоти у дома, че старият му дом се е появил на пазара. Щяло да бъде унищожено, след което продадено като земя, която по онова време е била много по-ценна. Ерик беше объркан и реши да го разгледа по-отблизо.

След известно разследване Ерик открива, че сестра му наистина разрушава семейния им дом. Новината накара Ерик да падне на колене от отчаяние. Не можеше да разбере защо сестра му би направила подобно нещо. Това беше домът, в който бяха отгледани. Това беше тяхното съкровище.

Ерик обаче трябваше да си напомни, че мястото е на Шарън, за да прави каквото си поиска с него. В това разбиране Ерик започна да мисли за план за спасяване на семейния си дом и след това просто реши да го купи.

Няколко дни по-късно Ерик предложи на Шарън предложение, на което тя не можеше да откаже. Шарън беше толкова нетърпелива да продаде къщата, че сключването на сделката отне по-малко от седмица.

„Не съм сигурен какво се случва. Надявах се, че можеш да ми изясниш някои неща.“

Ерик не беше вкъщи от известно време, така че реши да отиде до къщата и да види какво точно може да се направи с имота. Когато наближи имота, той беше ужасен да види състоянието му. Той влезе вътре и видя, че нещата са по-лоши, отколкото си мислеше.

Ерик реши да направи няколко ремонта, за да спаси дома си от детството и да запази паметта на майка си. Той се обади на приятеля си, за да види дали може да му помогне да свърши работата, но чинията му беше пълна. Ерик реши тогава и там, че ще бъде негова отговорност да пренебрегне ремонтите.

След първите няколко дни Ерик и неговият строителен екип се натъкват на нещо, което напълно взривява ума на Ерик. Един от членовете на неговия екип му донесе документ, скрит под пода на спалнята на майка му.

Докато го разглеждаше, Ерик осъзна, че това е оригиналното завещание на майка му. В оригиналното завещание е посочено, че имуществото трябва да бъде разделено по равно между Ерик и Шарън. Сред това завещание изглежда има няколко подправени копирани завещания.

Невярващ какво може да означава това разкритие, той се обадил на адвоката на майка си, за да разбере малко повече какво точно се е случило.

„Здравейте, сър. Това е Ерик, синът на Джина. И така, намерих копие от оригиналното завещание на майка ми и няколко подправени копия в къщата. Не съм сигурен какво се случва. Надявах се, че можете да изчистите някои неща за аз – каза Ерик.

„Типичен Ерик! Не знам какво видя мама в теб!“

Докато Ерик слушаше това, което чу от другата страна на телефонния разговор, очите му изпъкнаха в недоверие. Адвокатът също беше изненадан. Той каза, че адвокатът на майката на Ерик е друг човек, нейното завещание винаги се пази в къщата, а след смъртта й Шарън го е донесла сама.

Ерик беше поразен от това, което бе открил, и реши да разпита Шарън лично. На следващия ден те се срещнаха на вечеря под предлог за потенциално бизнес предложение относно къщата.

Ерик не отне много време, за да навлезе в темата. В мига, в който сестра му седна, той извади всички документи.

„Какво е това?“ — попита тя, шокирана, докато разглеждаше фалшивото завещание и оригинала.

„Ти ми кажи“, просто отговори Ерик.

„Типичен Ерик! Не знам какво видя мама в теб!“ — сопна се Шарън, хвърляйки документите в лицето на Ерик в пристъп.

„И така, ти направи това?“ — попита Ерик спокойно.

— Не е нужно да ти отговарям! — каза Шарън, излизайки като буря.

В крайна сметка Ерик доказа, че сестра му го е измамила и е подправила завещание. Шарън трябваше да върне на Ерик всичко, което нечестно завладя.

Ерик беше щастлив, че сестра му не беше продала всичко за бърза печалба. Повече от всичко за него беше важно да съхрани паметта и детството на майка си.

Какво можем да научим от тази история?

Парите не могат да заменят спомена за близките. Шарън се беше опитала да спечели бързи пари, вместо да оцени паметта на майка си, и това не се получи в нейна полза.
Не бъди скъперник. Дори след като разбра, че майка му не му е оставила нищо, Ерик не беше алчен за новооткритите богатства на Шарън.

Споделете тази история с приятелите си. Може да озари деня им и да ги вдъхнови.

Източник: amomama.com

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Братята се подиграваха на сестра си за това, че е наследила стар хамбар, но парите падат в краката й, когато влиза в него
Next: Булката вижда непозната бременна жена да пуска нещо в питието на младоженеца и я последва

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.