Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж от Трилистник през сълзи: Домът ми е сринат до основи! Котката ми е
  • Новини

Мъж от Трилистник през сълзи: Домът ми е сринат до основи! Котката ми е

Иван Димитров Пешев септември 5, 2022
trilistnstiskts.jpg

Кадри: БНТ

„Моят дом е сринат до земята. Котката ми е на покрива на комшиите. Почвам наново“, каза през сълзи мъж от Трилистник.

Той е прекарал нощта при приятели. Домът му не е застрахован.

„Не знаем как ще се справим. Започваме от нулата“, казват през сълзи жителите на Трилистник.

Не изпускай тези оферти:

Трети ден след бедствието в селото, водата постепенно се оттича. Щетите обаче са огромни и хората се страхуват как ще изкарат зимата. 500 души са евакуирани, 120 къщи са под вода. Питейна вода в селото в момента има. Ток обаче – не, съобщава БНТ.

Кметът на селото заяви пред медията, че жителите на селото вече се завръщат. В Трилистник има една паднала къща, а друга не може да се обитава. Във всички 120 къщи обаче долните етажи са наводнени.

Хората казват, че са унищожени всички мебели, кухненско обзавеждане, пелети, купени за зимата. Долните им етажи са обезобразени, а те нямат средства за основен ремонт.

„Не знаем как ще се справим. Започваме от нулата“, казват през сълзи жителите на Трилистник.

Поминъкът на производителите също е под вода. Тонове земеделска продукция са унищожени – 500 тона слънчоглед и 200-300 тона пшеница.

Никола Кранолски от „Напоителни системи – Пловдив“ каза, че дигата, която е скъсана, всъщност е слаб участък,с изградена корекция над 50-60 години и очевидно е амортизирана. Основната причина обаче остава екстремалният размер на падналия валеж. Кранолски прогнозира, че скъсаната дига е по-добрият вариант, защото, ако реката е била преляля при Трилистник, е щяла да залее цялото село.

„Дори се е получило известно облекчаване, можело е да бъде по-страшно“, каза той.

Възстановяването на дигата е започнало. То ще трае поне седмица.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ти да видиш. Росен Плевнелиев разгневи жестоко Владимир Путин с това предложение
Next: Яжте кисело мляко със сода и забравете за болестите

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.