Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъже нахлуха в дома на Петър Петров, извършиха нечовешко зверство с горкия човек. Профукаха плячката в казино
  • Новини

Мъже нахлуха в дома на Петър Петров, извършиха нечовешко зверство с горкия човек. Профукаха плячката в казино

Иван Димитров Пешев август 12, 2022
whowelnlenlan.jpg

73-годишният мъж живеел сам

Отново агресия към възрастен мъж. Непознати нахлули и малтретирали в дома му 73-годишен мъж от първомайското село Искра. Откраднали пенсията му, а после проиграли парите в казино.

Сега жителите на селото събират пари, за да възстановят пенсията на мъжа и така да му помогнат да преживее месеца.

Часове след като 73-годишният Петър Петров получил пенсията си, двама крадци нахлули през нощта в дома на самотно живеещия възрастен мъж. Единият пазел в двора, докато другият търсел парите.

„Направо взе да ме бие! Взе да ме бие с юмруци по тялото и аз паднах. Аз колко съм? Ти ме виждаш 50 килограма съм. С юмрук ме удари и ме събори. Колкото пенсия бях взел, всичката я взеха и изчезнаха. Тя не беше малко. Някъде към 360-370 лева”, разказва потърпевшият.

Токът в дома на възрастния мъж е спрян, защото не можел да си плаща сметките. Осветил нападателя с фенерче и тогава започнал побоя. „Как да не ги разпозная? Тях ги познава цялото село”.

Мъжът няма телефон и едва на сутринта се оплакал на кмета. Още същия ден полицаите задържали двама братя – на 31 и 43-години, криминално проявени, от ромската махала.

„За съжаление сумата на дядото не е възстановена, защото са я проиграли в някакво казино”, посочва Атанас Илиев, зам.-районен прокурор на Пловдив.

Историята на самотния дядо Петър потресе жителите на село Искра и местните хора решиха да организират кампания, за да му помогнат. „Да съберем средства, за да може да изкара до следващата пенсия човекът. Дори преди малко дойде при мен една жена и донесе пари. Както и общинският кмет г-н Митков ми се обади, че и оттам ще събере и донесе средства”, заяви Тодор Налбантов, кмет на с. Искра.

А възрастният мъж се моли само за едно – да не го нападат повече. „Страхувам се. Как да не ме е страх? Сам човек си е страшничко”, споделя Петър Петров.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изхвърлиха жената на Лорер
Next: Честито! Край с личните карти, които ползвахме до днес! Ето какви ще са новите ни документи

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.