Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мълния: Писателят Стоян Николов-Торлака почина внезапно на 42 г.
  • Новини

Мълния: Писателят Стоян Николов-Торлака почина внезапно на 42 г.

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
stoqtoqniqnkqolv.jpg

Писателят Стоян Николов-Торлака е починал, съобщават негови близки. Кончината му е втрещяваща, тъй като той беше едва на 42 години.

“Тоа край мое да е изтръбушен отсегде, мое да сме оскотели от беднотиа, ама си има неква магия, къде врача ората пак и пак. Душицата нги остава тука и ги чека да си дойдат, колко и да се слунят като глуи кучки по свето. Се ги тегли на навам и рано или късно се прибират. Понекогиж завинаги, понекогиж за месец, за недя, за день..”, написа той преди години в „Северозападен романь“.

Опелото ще се състои в неделя, 7 август, от 12 часа в старата църква в Монтана.

Торлака е роден е на 3 октомври 1979 година в Монтана. Завършва история във Великотърновския университет „Свети Кирил и Методий“ и културна антропология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, след което работи като журналист. Бил е редактор и автор в редица онлайн и печатни медии. От 2015 година досега има своя коментарна рубрика в сайта „Биволъ“.

Дебютният „Северозападен романь“ на Стоян Николов-Торлака излиза през есента на 2014 година. Това е първата по рода си книга, написана изцяло на северозападен диалект , при това напоена с типичното северозападно грубовато чувство за хумор. Романът разказва за живота в малко планинско селце, а основната сюжетна линия се върти около любовната история на Юбица и Свилко. Четивото изненадващо се нарежда сред най-търсените български книги за месеци наред, а интересът към него далеч не е само от читатели от Северозапада.

През следващата 2015 година Торлака издава продължение на романа – „Автономията????“.

В него историята се развива, а на въображаемото село вече е дадено и име – Диви дол. Тук по-силни са аналогиите с обществено-политическата ситуация в България, а сарказмът е по-остър.

Трета част от Северозападната поредица е романът „Май ше ни бъде…“ (2016). В него хуморът отново става по-ведър, и, според автора, това е „книга за надеждата“. Категоричен финал обаче няма. Торлака си оставя вратичка да продължи историята след време, съобщава Лупа.

През 2017 г. писателят издава първия си исторически роман – „Иваил цар“. Той е посветен на цар Ивайло и е в две части. Книга първа разказва историята на владетеля до момента, в който той заема търновския престол. Книга втора (излиза от печат през 2018 г.) пресъздава управлението на монарха, битките му с татари и ромеи.

„Херакъл от Диви дол“ е четвърта книга от Северозападната поредица. В нея главен герой е Данчо Мининката Муфтечка – синът на Свилко и Юбица. Историята е базирана на легендите за Херакъл. На Данчо се налага да повтаря подвизите на древногръцкия герой, но в наши дни. Комичните предизвикателства го отвеждат от село Диви дол през Бургас, и гръцкия Хераклион, до дунавското село Остров, немския град Пасау и много други места.

През 2020 г. излиза романът „Хазарт“ – съвременна история за един младеж, който се увлича по залозите и се поддава на притегателната сила на хазартната зависимост.

“Разкази за маса” е деветата книга на автора и негов първи сборник с разкази. Тя излиза от печат през 2021 година и е част от хумористичната Северозападната поредица. Действието се развива в измисленото село Диви дол, а в историите се появяват както някои от познатите от предишните четири книги герои, така и много нови.

Торлака оставя жена и 3 деца. Съболезнования на близките!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Илияна Йотова много рядко се изказва, но този път не прости на бившата си съратничка Корнелия Нинова
Next: Киро и Асен треперят! Йотова категорична: Прокуратурата да се заеме със ситуацията с газа

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.