Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На вниманието на политиците: Народът ще се вдигне и ще ви изчегърта
  • Новини

На вниманието на политиците: Народът ще се вдигне и ще ви изчегърта

Иван Димитров Пешев юни 27, 2022
naraodododpolitici.jpeg

Когато гръм удари, ехото няма да заглъхне. Тътенът ще стигне до народа, който се чуди как ще оцелее. Ще се вдигне той велик и още жив, готов да изчегътра даже един вдигнат пръст, израз на култура – коефициент – нула.

Дали срещу тези, които слязоха от планината Олимп, сякаш понесени на орлови криле? Искаха власт, получиха я и сега не знаят какво да правят с нея. Дали срещу чалга изпълнителя, който не се е показал, за да чуем „умните“ му изявления в политически аспект. Може би срещу псевдодемократите, които се люшкат ту наляво, ту надясно. При всички случаи изброените ще оспорват последното място на едни предстоящи избори, нежелани от тях.

Като гръм дойде решението да се разбие фалшиво стъкмената коалиция, не че не сме го очаквали. Може ли да управляват успешно, като се движат като кораб в мъгла, лишен от котвата си? Те не играят в един отбор, не работят в един екип, обединява ги единствено страхът да не загубят заветното място в парламента. А ние докога ще търпим тая „сган избрана“? Ще оживеят ли пак мъртвите площади?

Ако някой пита какво значи хаос, нека да надникне в нашата мила страна. Накъдето и да погледнеш – провал. Разбити улици и лампи, битова престъпност, сигнали за помощ – реация никаква, агресия срещу медици, пребити възрастни. Къде е полицията? Защо няма подходящи хора – охранители? Защо отговорните лица за спокойствието и сигурността на хората се спотайват? Показателно за неуспешното управление е „великото преселение“ на бежанците, което не е приключило, а ще се развива с нова сила в началото на учебната година. А цените на горивата, на хранителните стоки? Предложените мерки срещу кризата са повече вредни, отколкото полезни.

В усилията си да се покажат като носители на новото, на прогресивното предлагат безумни идеи, граничещи с лудост. Обръщам поглед към образованието. Кой малоумник излезе с идеята да има учебници за напреднали, умни деца?! А как ще ги отсеят, как ще кажат на родителите какви учебници да купят на детето си, да го определят отрано, че не е като другите?

Умува се кога да започва и свършва учебната година. Господа министри, не нарушавайте традицията, утвърдена още от Възраждането – 15 септември – начало, 24 май – край (за по- малките). Няма ли традиция, няма нация.

Същият хаос цари и в сферата на здравеопазването. Хората се объркаха как да си купят лекарства, как да се лекуват и къде.

Объркването е тотално. Как искаха да набавят тези 12 парламентаристи, за да просъществува сегашният парламент? С подкупи, с преговаряне и договаряне, с корупция и предателство им е стратегията, или ще надделее съзнанието, че е нужно време за нови закони?

Какво напрежение се изисква в безсмисления стремеж да успееш на всяка цена, както и непоносимото разочарование и покруса от неуспеха. Чудим се къде е изходът и спасението от всичко това. Надбягването със самия себе си е толкова примамливо, но и опасно. Човек не трябва да надхвърля ръста си, защото не знае трясъкът откъде и кога ще дойде и ще го срине.

Т. Михайлова, Добрич

източник: retro.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Започна се! Прокуратурата подпука Лена Бриславова. Кой е следващият?
Next: Промяната е голяма! Засяга всеки българин! Апартаментът ти вече не е твой, ако не направиш това

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.