На границата е като на война! Комисар Златанов разкри какъв щурм е отблъснат

В последните дни броят на мигрантите, опитващи да влязат в България, се завишава. В момента средно на денонощие броят на мигрантите, които правят опити, е 800. Това каза в интервю за „Телеграф“ директорът на „Гранична полиция“ главен комисар Антон Залатанов.

– Г-н главен комисар, премиерът академик Денков съобщи, че създава своеобразен щаб за борба с наркотрафика заради новата дрога фентанил. Каква ще бъде задачата на Гранична полиция?
– МВР като цяло се занимава с противодействието на трафика на наркотици и разпространението не само на този наркотик, а на всички. Мога да кажа, че синтетичните наркотици, особено дозировките, са доста по-силни и опасни от традиционните. Фентанилът, както и вие знаете, е 50 пъти по-силен от хероина. Той застрашава изключително много живота и здравето на тези, които го употребяват.

Гранична полиция като служба, която следи за граничните райони, за контролно-пропускателните пунктове, където работим съвместно с митниците, там ролята ни е вторична. Ние работим чисто оперативно по тази дейност и колегите постигат резултати. Специално за фентанила ръководството на министерството ще прецени какви задачи да ни постави, защото там водещи са ГДБОП, ГДНП и областните дирекции.

– Американската агенция за борба с наркотиците (ДЕА) работи най-мощно в световен мащаб по въпроса с фентанила, който се е превърнал в пандемия за Щатите. Там годишно умират по 70 000 души от този вид дрога. В тази връзка – каква е вашата оперативна информация по случая, откъде се внася този фентанил у нас?

– Считам, че не бива да навлизаме в полето на компетентността на колегите, които работят по този въпрос. Самите те имат много повече информация, но не мисля, че биха я разкрили особено на този етап. Най-вероятно в следващите дни ще излизат материали, но те ще са от други служби.

– Каква е истината за хеликоптера, който хвърли 100 кг канабис в Турция? Има ли въобще българска следа?

– Категорично имаме две неща, подадени ни от турските власти към момента. Първото е, че тримата задържани са турски граждани. Второто касае двете точки на влизане и излизане на хеликоптера в Турция. Те са на турско-гръцката граница, доста по на юг от нашата. Така че няма данни за нарушаване на въздушното пространство през турско-българската граница.

Изпратили сме запитване и към Гърция, за да се провери има ли нарушаване на границата ни с тях. Очакваме този отговор. Успоредно с това наш съвместен екип в МВР – между ГДБОП, Гранична и ГДНП, проверяваме евентуално дали оттук е възможно да е излитал или кацал хеликоптерът, както и какви хора биха се занимавали с тази дейност. Това са оперативни данни, по които няма как да кажа повече.

– Възможно ли е да се окаже фалшива новина, че България има нещо общо с наркотиците в хеликоптера?

– Предпочитам да избягвам такъв тип думи, тъй като с турската страна работим изключително добре. Имаме постоянен обмен на информация, включително за мигрантите. Те реагират на всяко наше запитване, така че да оставим медийните заглавия настрана. Как тръгва информацията, ще видим. Проверява се и хеликоптерът какъв е, защото още се работи и данните се разширяват. Знаете, че имаме тристранен център българо-турско-гръцки, в който си обменяме информация.

– Всички следят случая с интерес, защото е втори. Първият беше с малкия самолет, който също изхвърли наркотици. Това ли е най-модерният начин за трафик на дрога, или има друга тенденция?

– Трафикът на наркотици е приоритет на ГДБОП и ние не бива да си смесваме отговорностите, но работим съвместно. Ще ви кажа обаче, че когато контролът е затегнат на едни места, престъпниците се опитват да пробиват през други. Ако предположите, че е затегнат контролът на зелена граница и на ГКПП-та, съответно се търси друг начин. Това се случва от древни времена, няма вакуум в тази работа, но ние сме длъжни да сме в крак с всички нови тенденции и начина на работа на криминалния контингент.

– Казахте, че затягате контрола на границата. В същото време бежанският натиск се увеличава всеки ден. Преди няколко седмици по 600-700 мигранти се опитваха да влизат у нас на ден. Сега по колко успявате да възпрете?

– В последните дни броят на мигрантите се завишава. Мога да ви кажа, че миналата седмица имахме ден, в който не допуснахме 1000 човека да влязат у нас. В момента средно на денонощие броят на мигрантите, които правят опити, е 800. През първите шест месеца на 2022 г. не сме допуснали около 55 000 мигранти да навлязат на наша територия. За тази година броят им е скочил на 87 000. Виждате, че цифрата е с 32 000 души по-голяма.

– Залавят се все по-големи групи бежанци във вътрешността на страната, а София е като гара разпределителна за тях. Как успяват да влязат?

– Успяват, естествено, това няма как да се спре 100%. Не само у нас, а и в света. Но колкото повече мигранти хващаме, колкото повече не допускаме да влязат, означава, че толкова по-добре работим. Хубавото е, че голяма част от задържаните мигранти във вътрешността на страната са по наша информация.

– В какъв смисъл по ваша информация?

– Това означава, че са били наблюдавани и в доста от случаите целенасочено са били оставени да преминат с цел да се залови трафикантът. Изчакваме удобен момент да бъдат хванати на точно определено място. Но когато в едно денонощие има много групи, не всяка може на секундата да бъде неутрализирана. Всичко зависи от разстановка, сили и средства.

– Темата с нелегалните бежанци е от първостепенно значение за България с оглед приемането ни в Шенген. В същото време обаче трафиканти, които основно са сирийци, турци, молдовци, със статут демонстрират много грозно отношение към МВР и изобщо към службите ни за сигурност с клипове в социалните мрежи. Това има и световен отзвук, както знаете. Как ще респектирате тези престъпници?

– Да спрат да се пускат неприятни неща в социалните мрежи е трудна работа. Нашата основна задача е да не ги допуснем да минават границата и през нашата държава. Следим всички възможни канали като източник на информация, включително социалните мрежи, така че сме наясно. Те колкото помагат на тях, толкова и на нас. Ние извършваме огромен обем оперативна работа и повишаването на броя на недопуснатите хора говори за по-добри резултати. Огромната част от колегите, които са на границата, работят със сърце и душа. Аз съм заедно с тях много често, особено на операциите, които са разпоредени от министъра. Те ще зачестят.

– Колко по ваши данни са най-силните трафиканти, които превеждат най-голям брой нелегални групи?

– Бройка не мога да казвам, защото тя варира. Трафикантът е не само този, който превозва, a и този, който организира. Шофьорите са най-ниското ниво. Тях ги задържаме и неутрализираме редовно. Ние обаче говорим за по-високи нива, до които се стига по-трудно. Това е нашата цел – да неутрализираме тези нива, затова работим с всички служби в МВР и извън него, за да имаме резултати.

– Какъв е профилът на шофьорите?

– Много разнороден. Всякакви има, но повече от 50% са чужденци – основно сирийци, които отдавна живеят у нас и имат статут. Има мъже, има жени, лекарка дори беше хваната. Има такива с много стари коли, с тирове, цистерни, автобуси, линейки, катафалки, баничарки. Но има и много луксозни джипове, управлявани от добре изглеждащи жени например. За нас никой не излиза от полезрението като евентуален трафикант. Затова правим много често операции, при които блокираме целия район на Елхово, Средец, до магистралата и проверяваме всяко превозно средство. Последната операция беше миналия четвъртък и петък.

– Как реагира например една красива жена, която вози бежанци в луксозен джип?

– Различно. Някои спират колата и опитват да бягат. Други мълчат и стоят. По различен начин реагират, както всеки един престъпник.

– В момента по оперативни данни, за да премине през България, един бежанец плаща по около 600 евро на трафиканта. Колкото по-голяма е групата, толкова и отстъпката е по-сериозна. Как ще го коментирате?

– Мога да ви дам пример. При чуждите трафиканти е по-евтино. Всичко зависи обаче от предлагането и търсенето. Сега натискът е голям, има много групи, а колкото повече са те, толкова и цените спадат.

– Освен София кои други градове могат да се определят като гара разпределителна за бежанците, от които тръгват към Сърбия, Румъния и РС Македония?

– Основният път на мигрантите, по който задържаме най-много от тях, е по направлението от Странджа, по магистралата и към София. Доста рядко имаме в други градове. По-рядко задържаме на изход към Сърбия.

– Каква ви е първата асоциация и емоция, когато гледате клиповете в социалните мрежи, от които се вижда как бежанци влизат у нас, а един дори персийски килим беше постлал, за да премине с джипа?

– Аз ги гледам от професионална гледна точка, но никой не би искал да търпи подигравка към държавата си, особено когато носи пагони. Това е естествената ми реакция, но трябва да се спазват всички нормативни документи за запазване на човешките права на хората. Мога да ви кажа още, че невинаги клиповете показват всичко. Аз виждам на живо какво се случва, имам доста добър поглед от няколко години на турската граница. Доста пъти съм присъствал при установяване на такива групи. Хората са най-разнородни. Повечето не са агресивни. Понякога имат и нужда от помощ, защото са в тежко здравословно състояние. Ние въпреки това, че са нарушители и трябва да ги задържим, първо ги водим в лечебни заведения.

– Синдикатите в МВР алармираха, че в Гранична полиция има сериозен недокомплект на хора, а нови попълнения, които да се пратят на границата, би имало чак след около година и половина. Може ли да се забърза процесът с назначаване на хора?

– Определеният щат на Гранична полиция не е достатъчен и от няколко години различните ръководни екипи на министерството искат той да се увеличи с още 1200-1300 души. От толкова хора имаме нужда, за да не се командироват други служители от страната по границата. За целта трябва да се промени законът, в който е фиксиран точният брой на нашите служители. Ако това стане и бъде осигурен бюджет, щатът ще бъде наличен, но свободен. Трябва да се попълни с конкурси, след това новоназначените гранични полицаи да минат на съответните школи, да се върнат, а това е процес, който би продължил 1,5 г., ако, да кажем, днес бъде взето това решение. Дотогава ние трябва да продължаваме да работим както досега.

– Военните помагат ли на границата?

– Да, ние работим заедно. Извършваме и съвместна патрулна дейност там, където имаме нужда от транспортно средство на МО.

– За съжаление при един такъв съвместен екип беше убит граничен полицай.

– Случаят е трагичен. Това вероятно е щяло да се случи, дори да не е бил смесен екипът. Загиналият колега не е един. За съжаление това е част от нашата работа.

– Така е, но от години МВР никога не е губило толкова служители колкото за последната година.

– Така е, беше тежка година за българската полиция.

– Коя ви беше първата задача, която изпълнихте, като станахте директор на Гранична полиция?

– Не е една. В момента на фокус е мигрантският натиск и ГКПП-та. Тези два компонента са в комплект и трябва да се поддържа високото ниво, на което сме оценени от европейските колеги, за да влезе България в Шенген. На последните партньорски проверки Гранична полиция получи отлични оценки и е готова. Не бива да допускаме снижаване на нашата работа.

– Цял живот сте работили в СДВР. Колко време мислихте, преди да приемете предложението на министър Стоянов да оглавите Гранична полиция, и то в този важен момент за страната и бъдещото ни членство в Шенген?

– Предложението на министъра приех веднага. Знаете, че после имаше шум по този въпрос. Но за мен беше важно, че през цялото време имах подкрепата на ръководството на МВР в лицето на министъра и екипа, а всички усетихме подкрепата на полицейския състав и на обществото. В практиката ми на полицай съм имал най-различни моменти, в които е било трудно. Познавам границата отпреди няколко години, когато имах възможността да бъда патрул там с оглед на бежанския натиск. Изкарах няколко месеца като охрана на зелена граница и смея да кажа, че до немалка степен ми е позната тази дейност. Не за първи път ми се възлага нещо, което е важно и наболяло като проблем в обществото. Считам, че няма никакъв проблем бързо да се навлезе в работата. Това е добре структурирана служба, аз имам ниво като ръководен опит в предишната ми дейност. Дали съм добър ръководител, ще покаже времето.

– Семейството и най-вече децата ви сърдят ли се, че през последния месец сте почти по 24 часа на работа?

– Старая се това да не им се отразява. Мисля, че не се сърдят. Тази вечер, като се прибера, съм обещал да им бъда треньор по футбол (смее се).

Това е той:

Роден е на 8 октомври 1976 г. в София

Завършил е УНСС, а през 2002 г. – магистратура по „Международни икономически отношения“ в Стопанската академия в Свищов. През 2016 г. след публична защита на дисертационен труд в Академия на МВР му е присъдена образователна и научна степен „доктор“ в професионално направление „Национална сигурност“

Работи в системата на МВР от над 25 години, като по време на службата си е многократно награждаван

Преминал курсове на обучение в Интерпол и Европейски полицейски колеж, както и в полицейски академии и училища в Холандия, Белгия, Израел, Германия и т.н.

Преподавател е в магистърска програма „Сигурност и противодействие на радикализацията и тероризма“ във Военна академия „Г. С. Раковски“, както и във факултет „Полиция“ на Академията на МВР