Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На ти две лукчета, че нямам да ти върна! 56 златни спомена от нашето детство
  • Новини

На ти две лукчета, че нямам да ти върна! 56 златни спомена от нашето детство

Иван Димитров Пешев юли 19, 2022
natyideiveve.png

Разбрахте ли какво означава последният 56-ти спомен?

Телевизор със стабилизатор, игри до тъмно пред блока- ключ на врата, КОРЕКОМ и писма до руско другарче.Банани по Нова година, боза от 6 ст…. и още:

1.Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
2.Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.

3.Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
4.Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
5.Да пишеш писма на руско другарче.
6.Да идеш на градска баня.

7.Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
8.Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
9.Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.
10.11.Да бързаш да се прибереш, защото ще ти „звъннат“.
12.Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
13.Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
14.Да отключваш с ключа, както ти е на врата.

15.Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
16.Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…
17.Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
18.Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
19.Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени престилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип „голям пипит“.

20.Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
21.Да се вълнуваш, когато „пуснат“ нещо в магазина.
22.Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
23.Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
24.Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
25.Да ходиш до „Домашни потреби“ за тиган, до „Плод-зелечук“ за чушки и домати, до „Млад техник“ за детски играчки, до „Битовия комбинат“ за…

26.Да си купуваш плочи с музика.
27.Да сменяш ремъка на касетофона.
28.Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
29.Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци.

30.Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
31.Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
32.Да си дадеш чорапогащника на `ловим бримки`.
33.Да си вариш домашна кола-маска.

34.Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
35.Да гледаш на черно-бял телевизор „Студио Х“ всяка събота, след 23.30 часа.
36.Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
37.Да участваш в Ленински съботник.
38.Да гледаш в неделя сутрин „Бързи, смели, сръчни“.
39.Да познаваш мириса на „Кореком“.

40.Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.

41.Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
42.Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
43.Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
44.Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.

45.Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
46.Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.
47.Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.

48.Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
49.Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
50.Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
51.Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
52.Да си мечтаеш за „ходеща кукла“ от СССР.

53.Да отидеш на истинско изпращане на войник.
54.Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба.

55.“Милион и едно желания” в неделя сутрин по телевизията,когато баща/майка ти е направил(а) попара ,а следобед да те извикат другарчета да ти покажат новата си лагерна количка.

56……

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страхотно унижение претърпя Румен Радев с бившия мъж на Деса
Next: Извънредно: Нови проблеми с Андре Токев

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.