Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На Черешова задушница Господ прибира душите на мъртвите – 5 важни ритуала, които трябва да спазите
  • Новини

На Черешова задушница Господ прибира душите на мъртвите – 5 важни ритуала, които трябва да спазите

Иван Димитров Пешев юни 9, 2022
zdaushuchereosva.jpg

Наближава една от трите големи задушници през годината – Черешовата. Според църковния календар тя се отбелязва в съботата преди Петдесетница и на нея се почита паметта на починалите.

Според поверията на Черешова задушница Господ прибира при себе си душите на починалите, останали на свобода след Велики четвъртък.

Тази задушница е различна от останалите, защото на нея е прието да се раздават едни от първите узрели череши. Тази година Черешовата Задушница се пада на 11 юни. На този ден всички хора е добре да се помолят за прошка в памет на скъпите си хора, които не са на този свят. В църковните храмове се извършват богослужения в памет на всички починали.

черешова задушница

Какви са основните порядки на Черешовата задушница

Тя не се различава от останалите задушници, в които хора, които познават починал човек е добре да посетят гроба му, за да го почетат. Много малко хора знаят, че на гробища се ходи един ден преди Задушница, както и в самата събота. Най-добре е задушницата да се почете в ранни зори. На гроба се пали свещ и кандилото, носи се червено вино, с което се прелива гроба. То е символът на Христовата кръв. Преливката трябва да е с форма на Божия кръст. В някои краища този ритуал се прави не с вино, а с вода.

Жените обикновено варят жито и го подслаждат, на гроба се носят четен брой цветя. Житото трябва да е сварено ден по-рано и то е символът на Възкресение Христово. Омесва се хляб и се разчупва – символ на тялото Христово. След това на порции се раздават начупеният хляб и малко жито, като към тях се добавят черешки. Казва се „За Бог да прости“.

Можете да си донесете и всякакви сладки неща като бонбони, локумки или дребни сладки, които се раздават на познати и на случайни хора, посетили църквата или които са на съседен гроб.

свещи задушница

Когато се прави трапеза, тя е голяма и обща. Първата хапка е за мъртвите, затова се слага на земята, като се отлива чаша вода и алкохол, „за да не им е жадно и гладно“.

Ако видите пеперуда по време на трапезата на Задушница, поверието гласи, че душата на починалия се е върнала за момент да посети хората, които са го обичали. Затова не е чудно, че хората оставят един празен стол, който е предвиден за отишлия си от този свят човек.

В някои места житото първо се дава на кокошките, с цел да се избегне скорошна смърт на друг човек от фамилията.

Ако спазвате повелята, на Задушница трябва да посетите гробищата или рано сутрин, когато изгрява слънцето, или късно вечер при залез.

Черешова задушница правила

Когато се върви към гробища, хората трябва да мълчат с цел да не се смути покоят на душите на починалите. Оставете отворен прозорец, когато напускате дома си, за да не останат вътре душите на починалите.

Можете да занесете шума от листа от орехи, тъй като на другия ден е Петдесетница и тогава черквите се окрасяват с листата от орехи. Орехът има специална символика – той е свързва 2 свята – на живите и на мъртвите. Ако сте в църквата, ореховите листа се разпръсват на пода, а вярващите хора застават на колене върху шумата и се помолват за мъртвите хора, затваряйки очите си.

По същия начин се разпръсва шумата по гроба на мъртвия, като целта е да им се направи сянка.

Споделете тези важни правила, тъй като доста хора може би са ги позабравили, но е хубаво да се спазват.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо всички започнаха да хвърлят скилидка чесън в тоалетната преди да си легнат
Next: Ще се случи! Правителството изстрелва нагоре пенсиите на най-бедните

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.