Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На шеф Ангелов му падна пердето, гони всички наред
  • Новини

На шеф Ангелов му падна пердето, гони всички наред

Иван Димитров Пешев март 21, 2023
anasashasastsagas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

“Всички сте за гонене!”.

Така шеф Виктор Ангелов се разкрещя на участниците в предаването “Hell’s kitchen”.

Поводът за неговия гняв е, че готвачите не успяха да се справят с поставените от него задачи. От шоуто завинаги си тръгна Вероника от отбора на “Червените”, докато Васил, Виктор и Мартин са с последен шанс и ще се доказват в следващия епизод.

“Отдавна трябваше да си тръгнеш”, изрепчи се Ангелов на Вероника.

Малко преди това звездата Камелия Воче напусна шоуто. Тя не успя да направи омлет, който да се хареса на шефа. Вълна от критики се изля и върху Къци Вапцаров, който повтаряше “Да, шеф!”.

Отборите на червените и златните се разделиха с още един участник в последния епизод на Hell’s Kitchen. Маникюристката Вероника Срацимирова напусна кулинарната надпревара след слабо представяне в няколко резервации в Кухнята на Ада. Шоуто напусна и една от най-опитните звезди в третия отбор. Камелия Воче се препъна пред лесно предизвикателство, което ѝ коства участието в шоуто.

Участниците от двата отбора готвиха в град Априлци в сърцето на Балкана, където ги очакваха над 20 хиляди фенове. Те бяха там за Празника на сланината и греяната ракия. Готвачите трябваше да приготвят най-добрата греяна ракия, а с блестящото си представяне Васил даде преднина на сините, които по-късно спечелиха в готварското предизвикателство и се отдадоха на заслужена почивка.
Източник: NOVA/Красена Ангелова

Загубилите се изправиха в нов сблъсък с амбициозния отбор на звездите. Последва забавна и оспорвана игра с балони с хелий, в която червените грабнаха победата. Това доведе до нова елиминация при популярните участници и Камелия Воче напусна шоуто. Тя не успя да се справи със задачата да приготви перфектния омлет. Напускането ѝ разстрои поп-фолк дивата Роксана, която избухна в сълзи, обвинявайки себе си за загубата на златните.

Въпреки приповдигнатото настроение на шеф Ангелов, сини и червени не успяха да оправдаят неговото доверие и свалиха усмивката от лицето му. Поредицата от грешки доведе до 4 номинирани за изгонване. Шоуто напусна Вероника, а оранжеви престилки и последно предупреждение получиха Мартин от червените и Виктор и Васил от сините.

Гледай следващия епизод на Hell’s Kitchen България във вторник от 20:00 часа по NOVA.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такива трябва да бъдат децата ни: Девойка слезе от градския, притича се на помощ на непознат
Next: Мъките на дядо Иван: Тъжно ми е. С пенсия от 103лв. с 43г трудов стаж, за другите има бюджет, а за мен няма

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.