Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наближава голям празник, ето всички традиции и обичаи
  • Новини

Наближава голям празник, ето всички традиции и обичаи

Иван Димитров Пешев март 6, 2024
sdfvsdbdfbfdhgfjghjhg.png

Месни заговезни е православен църковен празник, който се празнува винаги в неделя, 8 седмици преди Великден. Всяка година той се пада на различна дата, като тази година е на 10 март.

Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия. Затова и на трапезата се слагат само месни ястия.

На този ден православните християни ядат за последен ден месо преди началото на 7-седмичните великденски пости – т.е. „заговяват от месо“. В седмицата след „Месни заговелки“ се яде много сирене, масло и яйца, преди неделята на Сирни заговезни.

В храмовете се четат откъси от Светото Писание, които говорят за Страшния съд. Така църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.

Денят се нарича още Неделя Месопустна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо. Момъкът иска прошка, за да получи момата, която си е избрал.

През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве.

Обичаи
Някъде е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си; така се прогонват бълхите от всяка къща.

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни.

Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците. В това време момата събира стрелите – колкото са повече, толкова тя е по-горда пред дружките си, защото е по-харесвана.

Традиции
По традиция малко преди вечеря на Месни заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта.

На празника, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза. Наближават дните, в които веселбите са забранени.

Традиционни гозби за този ден са: варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло), баница с месо.

За да хапнете всички нещо вкусно на празника ви предлагаме да си приготвите кисело зеле с месо в гювеч и беломорска баница с пастърма. На рецептите попаднахме в сайта на прочутия кулинар Иван Звездев, пише Жената Блиц.

Свинско с кисело зеле
Необходими продукти

1 кг свински гърди (ребра, вратни пържоли)
1 кг кисело зеле
1-2 стръка праз (глава кромид лук)
1/2 ч. ч. зелева чорба (150-200 мл.)
4 с. л. свинска мас (олио)
2 бр. дафинов лист
2 ч. л. червен пипер
смлян черен пипер на вкус
сол посоляване на месото – 1/2 ч. л.

Начин на приготвяне:
Нарязваме праз на едро. Нарязваме на филийки свинските гърди. Поръсваме и от двете страни със сол, черен и червен пипер. Изчакваме 10-15 мин. месото да поеме маринатата.

Режем зелето на ивички смесваме се праз. Поръсваме с червен пипер, разбъркваме.

Редим половината от зелето на дъното на намазан с половината мас глинен съд. Добавяме 1-2 дафинови листа, редим два пласта от месо и зеле. Наливаме зелева чорба и слагаме останалата мас.

Поставяме гювеча в долната част на студена фурна, усилваме на 150°. След достигане на температурата ястието се пече 3 часа.

Беломорска баница с пастърма
Необходими продукти

4-6 листа точени кори за баница
150 г пастърма (30-35 филийки)
400 г консервирани домати
250-300 г кашкавал
95 г краве масло

За белия сос

500 мл прясно мляко
30 г краве масло
3 равни с.л. брашно
2 щипки сол
индийско орехче за настъргване

Начин на приготвяне:
Приготвяме белия сос. Леко запържваме маслото, прибавяме брашното. След като получим светъл загар, наливаме ледено студеното прясно мляко.

Посоляваме, настъргваме малко индийско орехче. Изчакваме сместа да се сгъсти, като периодично разбъркваме.

Разтопяваме в микровълнова фурна кравето масло. В правоъгълна тава за печене поставяме 2 точени кори, намасляваме, покриваме с още 2 кори. Отново намасляваме, нанасяме от белия сос.

Редим половината парчета пастърма, кубчета домати и настърган кашкавал. В същата последователност редим и останалите продукти, като завършваме с кори.

Отгоре слагаме парченца краве масло, поставяме в средата на предварително загрята фурна. Печем на 180 градуса за 30 мин.

След изпичане покриваме с кърпа, изчакваме около 20 мин. Режем на парчета и поднасяме, докато е още гореща.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще вдигне ли Асен Василев пенсиите след тази новина за 1 милиард лева
Next: Масово недоволство към Фънки заради коментарите му за бременната Християна Лоизу

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.