Подавките на Задушница са израз на нашата молитва и спомен за починалите. При поднасянето им, ние изразяваме желание Бог да ги прости, да упокои техните души. Първата за тази година задушница е съботата преди Великия пост, срещу Месни заговезни, нарича се Месопустна задушница – 9-ти март. Самата храна не е основната цел, а молитвата за покойните. Тези раздавки имат благотворителен характер и се правят с цел да помогнем на нуждаещите се и да си припомним нашите покойни близки.
Обикновено се поднасят варено жито, хляб, вино, плодове, дребни сладки или бонбони.
Житото и виното имат символично значение – житото представлява бъдещото възкресение, а виното символизира животворната сила на Христос.
Освен на нашите близки, даваме подавки и на другите, които посещават гробовете на покойните си.
Така и те могат да се помолят и да изразят своето уважение.
За съжаление, някои хора, поради незнание или суеверие, придават на подавките друг смисъл, вярвайки, че те са за самия покойник. Покойниците не се нуждаят от храна или питие в отвъдния свят, а нашите молитви са тези, които могат да помогнат на техните души.
Заедно с молитвите, когато споменаваме нашите роднини и близки, е важно да проявим милосърдие като извършваме добри дела.
Така изразяваме милост, която Господ винаги очаква от нас: да помагаме на болни, страдащи или нуждаещи се, да раздаваме дрехи на бедните, да даряваме средства или други неща, които са необходими на Църквата.
Когато казваме „Бог да прости нашите покойници“ (и споменем техните имена), ние призоваваме и онзи, който ги приема, също да се помоли за тях.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: