Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Навръх Коледа Нешка Робева направи страшна прогноза за България
  • Без категория

Навръх Коледа Нешка Робева направи страшна прогноза за България

Иван Димитров Пешев декември 27, 2023
fdnfnfgnbfdgddfhgf

Кадри България Он ер

Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева винаги е имала мнение за нещата случващи се около нас, живот, политика, националност. Тя сподели, че е отвратена от политическата действителност, но в същото време вижда надежда в младите хора.

Ако познаваме младия човек и съдим по себе си, ще знаем, че всичко което ни е било забранявано, е създавало отпор, това е пробуждане. Винаги тръгва от младите. Живеем в просташка лъжа.

Мен ме убеждават, че съм живяла в страшна България. Аз за първи път тази година се срамувах, че съм българка. Всичко, което се върши от нашите представители пред света, изключвам една част от нашите артисти и културни дейци, всичко друго като политика и отсъствие на всякаква национална принадлежност, желание да се докараме на всяка цена, без да запазим достойнството си, ме отблъсна, накара ме да отворя Ботев и да си говоря с Ботев, каза Робева пред България он ер.

 

Търпението на народа спрямо политиците според Робева е на изчерпване.

Народът мълчи – няма вяра, но все още някъде тлее мъничка надежда, че нещо ще се промени. Когато опре ножът до кокала, този народ ще ги помете. Това са безверници, те ще си получат заслуженото. В момента живеем в една просташка лъжа.

Светлина тя открива в образованието, но според Робева и то не се развива в правилна посока. Коментира, че така наречените „дигитални раници“ ще отгледат дигитални идиоти.

Тя завърши с позитивен коментар и надежда, че все пак традициите ще спасят народа: „Виждам как българинът се обляга на традициите и се връща към тях. Започва да говори за християнското семейство, за семейството, което ще ни спаси.“

Continue Reading

Previous: Майка: Смачкаха от насилие детенцето ми в ясла, цялото е в синини. Кметът: Видях нещо ужасно
Next: Скръбна вест: Почина рицарят на българската природозащита Жеко Спиридонов

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.