Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наеха гурбетчийка да гледа възрастна жена във Франция за повече пари, но развръзката се оказа жестока
  • Новини

Наеха гурбетчийка да гледа възрастна жена във Франция за повече пари, но развръзката се оказа жестока

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2022
frnanciqiiqgurbet.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Историята започва на 27 декември миналата година, когато варненката Лиляна Маринкина, 39-годишна, заминава за Франция след уговорка със свои познати да поеме грижата за възрастна болна жена. Тя е самотна майка с две деца, пълни отличници, сестра и е болна и има нужда от операция и така подбудите да тръгне, особено около Коледа, когато спешно се търсят заместници на болногледачи с обещание за по-високо заплащане, са ясни, пише Канал 3. Чували сме, чели сме за схеми за измама, направени от фирма, но в случая става дума за личен контакт, който, обаче, повече не откликва. Така жената се оказва сама в Нант, без пари, без да знае езика, без познати. Прекарва дните на гарата в Нант, а нощите – в чакалнята на спешно отделение в близка болница.

До момента, когато към 9 януари пуска зов за помощ в групата БГ мами в Нант.
Нашите сънароднички виждат тревожните думи в потока от въпроси с типичен емигрантски характер – от уреждане на българско гражданство на новородени деца до рецепти за бисквитени торти и реагират.
Някои са категорични от самото начало, че става дума за измама- и това се случва. Задават на жената въпроси, тя не е особено словоохотлива, дори блокира няколко.
Мирела Парашкевова, обаче, не спира дотук. Отива лично в чакалнята на гарата в Нант, открива жената и разговаря с нея.

Убеждава се, че бедата е реална и Лиляна не е от тия, които злоупотребяват с добрината на другите. Тя наистина има нужда от помощ. Успяла е да стигне до OFI- френска служба за имигранти и интеграция, откъдето и купуват билет за връщане за 16 януари, сряда. Дотогава, обаче, тя трябва да продължи с бездомното си съществуване посред зима.
И тук жените се организират на момента, събират пари, наемат и стая в хотел за четири нощувки, снабдяват я с храна, събират дори още малко пари, за да не се връща с празни ръце у дома при децата си. Полетът е от Париж, дотам ще бъде закарана безплатно от българин, който се занимава с транспорт. Пристига в София половин час след полунощ.

„Живот и здраве, на топло съм, добре съм“, пише Лиляна Маринкина и благодари на всички, които и подадоха ръка- Мирела Парашкевова, Милена Трифонова, Ива Ковачева, Сокол Гюлфи, още много, които буквално за два дни се обединиха, за да я извадят от бедата.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Жесток гаф по bTV: Сашо Кадиев напсува Кирил Петков в ефир
Next: Току-що министър Сербезова направи голямото съобщение за мерките! Важи от 24 февруари

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.