Наричат го Добрият диктатор, определен е за “най-мразения шеф в Германия”, емигрант и щастлив съпруг.
Името му е Фил Филипов и делеше времето си между Америка и останалия свят. За съжаление, преди по-малко от година той почина след тежко боледуване. От Ко4 искаме да ви представим неговата идеология за успех, тъй като смятаме, че може да ви бъде полезна в тези трудни времена.
Фил Филипов е едва на 17 г., когато бяга от България през 60-те години на миналия век. Но не казва, че е заради комунизма.
“Ние бяхме на по 17 години, никой не е бил политически. Аз избягах, защото на Запад имаше и коли, и жени, и други работи, които не ни позволяваха в този режим”, откровен е той.
Минава през лагер в Гърция и после отива в Чикаго, където среща Шефкет Чападжиев – един от най-успешните български имигранти в Америка. “Той дойде с 3 други момчета. И още като се запознахме, той беше на 17-18 години – много млад, си дадох сметка, че това момче рано или късно ще бъде нещо със сигурност”, казва Чапата, който беше сред гостите на Фил в “Белажио”.
Чападжиев се оказва прав.
През 1966 година Фил започва като метач във фирмата за подемна техника International Harvestar. Постепенно се издига, а през 1979 година е пратен в офиса на компанията в Париж. През 1993 година фирмата е купена от Terex Cranes и става една от най-големите в Европа за производство на кранове и подемна техника.
А Фил Филипов вече е президент на компанията.
10 години по-късно напуска и започва собствен бизнес – купува компании в тежко състояние и ги оздравява с брутална дисциплина.
Често го наричат Добрия диктатор. “Такъв съм – без колебание отсича Фил. – И съм много добър в лошо време. Знам как да организирам предприятия. Над 30-40 предприятия съм вдигнал на крака. Последното в Германия “Атлас” преди 6-7 години губеше по 2 и половина милиона на месец, а сега печелим.”
Фил Филипов им заводи в Германия, Китай, Мексико, Франция и България.
Българинът често влиза в сблъсъци със синдикатите – включително и тези в Германия, когато отказва да преговаря с тях като собственик на компанията за кранове “Атлас”. “Аз имам алергия срещу синдикатите, категоричен е бизнесменът. – Синдикатите не плащат на работниците. Синдикатите се раждат, когато мениджърите не си вършат работата.”
Като собственик на завода “Атлас” в Германия Фил отказва да преговаря със синдикатите. Така печели приза за най-мразен шеф в страната
Фил обаче казва, че големият удар в живота му не е някоя голяма бизнес сделка… а срещата му с Вероник – неговата съпруга французойка. “Късметът му дойде, като се запозна с Вероник”, казва Шефкет Чападжиев. А Фил не отрича. Според него след всеки успял мъж трябва да има жена. Той посвещава на Вероник цяла глава в книгата си “Философиите на Фил”. Двамата са заедно повече от 25 години.
Попитах го кой е най-ценният урок, който един мъж трябва да научи за себе си на 70 години? Без да се колебае, Фил отговори така – “Да бъде себе си. Да не забравя откъде идва. Да няма много фукане и най-важното е да знае, че нищо не е вечно.”
Въпреки че живее повече от 50 години в чужбина, казва, че никога не е успял да се почувства на мястото си. “Най-трудното дори и днес е да си чужденец. Много от младите, които са излезнали след 1989-а, разбират, че най-трудното е да си чужденец. Купиш си кола, няма на кого да се похвалиш, няма с кого да пиеш по едно за честито. Аз самолет си купувам и няма с кого. 52 години след това винаги си чужденец. Никъде не е лесно да си емигрант.”
Изглежда, Фил Филипов малко преувеличава – за 70-ия му юбилей той събра най-близките си хора от цял свят на лъскаво парти в легендарния хотел “Белажио” в Лас Вегас.
Не е забравил и хорото – изненада от българските му гости
Там бяха и приятелите му от Стрелча, където минава детството на Фил. Те му връчиха почетна грамота от кмета и го изненадаха с българско хоро. “Дойдоха от 20 националности – те са приятели. Обаче имай предвид, че съм избягал от България 17-годишен. На 17 г. ти нямаш спомени от България. Аз съм израснал в България, но всичко друго съм го научил в Америка, в Запада. Така че не мога да кажа на коя държава принадлежа”, казва Фил. Неговият бизнес е по целия свят, затова смята, че е много важно човек да знае къде и как да се адаптира.
И въпреки че повече от 50 години е в чужбина, говори отличен български. “Е, да, обаче майка ми ми викаше – ти не си българин. Абе, мамо, как да не съм българин. Ти не сядаш като българин… Дори и в България не ми казват, че съм българин, спомня си Фил. – Във Франция ми казват, че съм американец, когато вземам добри решения. В Германия ми казват, че съм българин, когато ядосвам синдикатите.”
Въпреки успеха си в западния корпоративен свят Фил Филипов не е много познат в България. “Той наистина не е известен в България, което е тъжно, защото ние не разпознаваме ценните хора сред себе си, казва собственикът на “Дарик” радио Радосвет Радев, който беше гост на Фил в “Белажио”. – Той е от малцината българи, който е стигнал до върха на корпоративната йерархия в Америка с изключително сериозни човешки и национални добродетели. Той продължава да казва: “Аз съм момчето от Стрелча, който покорих света!”
И на 70-ия му рожден ден има на практика хора от петте континента, които казват по конфуциански начин – той е нашият учител, той ни научи. Той направи нашите компании по-ефективни.
И въпреки че политиката и икономиката вървят ръка за ръка, предприемачът Фил Филипов казва, че следи политиката, но никога не е гласувал.
Единственият проблем в света днес са политиците категоричен е Фил. – 70-годишен съм, но никога не съм гласувал. Никога. И няма да гласувам. И знаеш ли защо? Тия всички са мошенници. Обещават ти и като хванат кокала и пускат. Не правят обещаното. Аз ще гласувам само когато направят електронно гласуване, обаче да имам версия, когато, ако кажеш нещо и не го изпълниш, като във футбула да има жълт картон и да те изхвърлят навън.”
Фил смята, че на България са нужни 50 депутати, а не 240, както са сега.
За 70-ия си рожден ден Фил Филипов си подари две неща – пропътува с мотор легендарния Route 66 в Америка и си купи самолет, но го е избирал да отговаря на определено условие.
“Трябваше да купя самолет, който да има четири места най-малко, да може да се изправим и да играем белот”, казва с усмивка Фил. Но явно картите не са най-силната му страна. “Той иначе е много добър във всичко, но има нужда да учи още на карти. Станахме партньори, който не ни хвана, не ни би”, шегува се Чападжиев. Те често играят карти в Маями и със Стоичков. “На аз му пускам, защото знаеш ли как псува той, ако не му пуснеш – уплаших се”, през смях казва Фил.
Напоследък отделя все повече време за карти с приятели, но продължава да работи между 10 и 12 часа на ден. “Нямам намерение да спирам. Работя и както пиша в книгата – никой не е умрял от много работа.”
Поклон пред светлата му памет!
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: