Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-добрият лек срещу листни въшки по розите е този
  • Новини

Най-добрият лек срещу листни въшки по розите е този

Иван Димитров Пешев април 10, 2024
cadsvdfvfgbfgnhgnmhjmj.png

Борбата с листните въшки по розите може да продължи през целия сезон. Тя е с променлив успех, тъй като премахването на тези насекоми завинаги е почти невъзможно. Но някои методи позволяват да намалите броя на третиранията и да се насладите на цъфтежа на розовите храсти в градината ви възможно по-дълго.

Един от тях включва използването на сапун за пране в борбата с този вредител. Лек против листни въшки по розите Атаката на този вредител може да доведе до значително влошаване на състоянието на розовите храсти. Факт е, че те са уязвими към този паразит и нашествието му може да доведе дори до гибелта на храста.

За да приготвите ефективен лек ще ви трябва 200 грама сапун за пране, настържете го с помощта на ренде. Получените стърготини трябва да се залеят с 10 л чиста вода с висока температура. След като разтворът изстине, напръскайте розите с него. Интервалът между процедурите трябва да бъде 10 дни.

Сапуненият разтвор ще унищожи листните въшки по розата, без да навреди на растението. В борбата с този вредител могат да се използват и готови препарати. Те се прилагат стриктно според инструкциите – някои трябва да се използват два пъти на сезон, други ще трябва да се използват три пъти. Важното е, че подобно на биологичните препарати за листни въшки, те трябва да се използват веднага след откриване на първите вредители, като стриктно се спазва дозировката.

Не забравяйте, че препаратите за третиране на розовите храсти не трябва да влизат в контакт с ядливи култури, растящи наблизо, тъй като в този случай прибирането на реколтата ще трябва да се забави с 20-30 дни. Как листните въшки са опасни за розите? Розовата листна въшка (а именно това е видът, който атакува бодливи насаждения) може да унищожи цветята както сама, така и чрез предаване на болести.

Ако откриете дори малка колония листни въшки върху цветя, не трябва да отлагате лечението – няма да се разреши от само себе си. Листните въшки по розите ви обещават много проблеми: къдрене и пожълтяване на листата; деформация и изсъхване на пъпки и цветя; покриване на листата с лепкаво прахообразно покритие; намаляване на нивото на фотосинтеза; инфекция на растенията с вирусни и гъбични заболявания; смърт на отслабено растение или всички растения в розовата градина (в особено напреднали случаи).

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: С какво се прави торене на домати след засаждане
Next: Урок по география: Кой е най-големият полуостров в Европа

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.