Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-добрият приятел на разстреляния Иво от Лозен: Предната вечер бяхме заедно с Чоби и той
  • Новини

Най-добрият приятел на разстреляния Иво от Лозен: Предната вечер бяхме заедно с Чоби и той

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
smaisallasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Планирахме заедно с Иво да ходим на море в Гърция в края на месеца. Това разказа пред „Телеграф“ 24-годишният Димитър Неделчев – най-добрият приятел на убития Иво Колев от Лозен.

Младежът още не може да повярва, че приятеля му го няма.

„Прякорът му беше Смайли (усмихнат от английски – б.а). Така и ще го запомня – винаги усмихнат“, казва Димитър.

27-годишният Иво беше застрелян в землището на село Лозен в ранните часове на 4 август. За зверството е арестуван 34-годишният Чавдар Бояджиев. Преди да застреля Иво, Чавдар убива 18-годишната ученичка Яна Велинова малко след като правил секс с нея, твърди разследването.

Мотивът за двойното зверство е пари. В обясненията си пред униформените Бояджиев признал, че убил момичето, защото му поискало първо 1000 лева, а после 2000 лева, за да пуска нейни клипове в сайт за възрастни. Двамата се скарали заради по-високата сума. Бояджиев се вбесил и я удушил, а после – за по-сигурно, я застрелял.

Екзекуцията била извършена в автомобила на мъжа, твърди разследването.

По-късно Чавдар признал за стореното на Иво, като му поискал 15 000 лева, за да замине да се бие на страната на Русия във войната и така да не може да бъде екстрадиран. Колев обаче му отказал, а Бояджиев застрелял и него – в гръб.

„Предната вечер бяхме тримата заедно – аз, Иво и Чоби (Чавдар, б.а.)“, казва Неделчев. Говорили си, смели се. „Нямаше абсолютно никакви индикации, че ще стане такова нещо“, твърди Димитър. По думите му Иво и Чавдар движели заедно от около 2 години.

„Чавдар работеше в голяма фирма на „Цариградско шосе“, беше шеф на охраната там. Дори уреди Иво на нещо като пробен период за поддръжка на камерите“, обяснява Димитър. По думите му в последно време Колев си търсил работа, ходил по интервюта. Искал да работи по специалността си – телекомуникации. Бил много работлив.

„Работеше и с мен като автомонтьор. Не пиеше, не пушеше и не ходеше по заведения и затова винаги разполагаше с пари“, казва приятелят му. Чавдар знаел това много добре. И често му искал пари назаем. „Знам, че му дължеше 4000 лева“, казва Димитър. Според разследването именно с този заем Чавдар примамил Иво, за да му иска още пари след убийството на Яна.

В самопризнанията си Бояджиев обаче твърди, че имал да връща 10 бона на Колев. След като убил момичето, се обадил на Иво, като му обяснил, че иска да се видят, за да му върне дълга. Обяснил му, че щял да получи пари от сделка с наркотици, които щели да бъдат изхвърлени някъде в полето. Дори сам си пратил локацията, където трябвало да се състои мнимата сделка.

Иво отишъл уж да си получи парите обратно, но получил признание за убийството на Яна и искане за по-голям заем, а накрая и куршум. Малко по-късно Бояджиев духнал към морето с банковата карта на Иво. Именно на път за морето ченгетата го спипали.
Въоръжен

Според Неделчев Чавдар винаги ходел въоръжен, но с нож. „Постоянно го носеше, закачен на ключовете си“, твърди Димитър. В самопризнанията си пред разследващите Чавдар твърди, че пистолетът, с който извършил двете убийства, е на бащата на гаджето му, който бил бивш полицай. Според разследващите обаче пистолетът е със заличени номера.

Друга малка подробност е, че за да те назначат за охрана, някои фирми изискват да притежаваш законно оръжие, а Чавдар не е имал такова. Димитър твърди, че Бояджиев наистина имал приятелка. Първоначално живеели на квартира, но после Чавдар прибрал момичето и баща й в дома си в село Лозен.

Освен с тях Бояджиев делял един двор и с майка си и втория й мъж. Бащата на Чавдар умрял отдавна. Разследващите тепърва ще проверяват действително ли Бояджиев се е занимавал с дрога и дали по време на убийствата е бил под въздействието на забранени вещества.
Гардът призна за трето убийство

Пред униформените Чавдар си признал и за друго умишлено убийство, извършено миналата година. Става въпрос за 22-годишно момиче, което било удушено по време на секс. Чавдар си признал пред полицаите, че го направил умишлено, но после сложил кучешка каишка на трупа и казал на разследващите, че се задушила неволно. Обвиняват го в причиняване на смърт по непредпазливост.

В момента заради този случай тече проверка в Софийската районна прокуратура. В същото време няма данни Чавдар да е повторил всичките си признания пред съдия. Преди време отнесъл и глоба за нанасяне на лека телесна повреда. Така остава въпросът как с висящо производство и с административно наказание е работил като охранител.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 80 години затвор заплашват българин, арестуван в Гърция
Next: Силен гръм събуди пловдивчани, пристигнаха линейки и полиция

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.