Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-довереният астролог на Гала зарадва всички българи с тази съдбовна прогноза за 2024
  • Новини

Най-довереният астролог на Гала зарадва всички българи с тази съдбовна прогноза за 2024

Иван Димитров Пешев декември 18, 2023
dfsgldsfglkdfshfghlghgf.png

2024-а е година на демокрацията. Плутон, планетата на силата и властта, навлиза във Водолей за първи път от 250 години насам. Последният път е било по време на Френската революция и при подписването на Американската конституция.

През 2024 г. най-много хора в историята на човечеството ще гласуват. Избори ще има във Великобритания, Индия, Русия… През 2024 г. ще трябва да решаваме на индивидуално и на глобално ниво.

Това коментира астрологът Гал Сасон пред bTV. Той припомни, че Водолей е знакът на бъдещето и знак на научната фантастика.

„Когато преминавахме от Стрелец в Козирог през 2008 г., тогава Плутон създаде рецесията. Съдбоносен момент! Сега вие обсъждате паметниците, миналото, Сталин… Въпросът е какво искате да внесете в бъдещето“ – поясни Сасон.

Той препоръча да мислим за зодиака като за едно семейство.

„Имате един луд чичо – Уран, който ви посещава и създава хаос. След това е Плутон – силата, властта, който не идва толкова често. Имате Венера – красивата дама в семейството… България е Телец, Израел и Палестина също са Телец.

В Израел също ходихме 5 пъти на избори за 2 години. Правителството е ужасно. Добрата новина за България е, че тя е Телец и сега Юпитер, добрият чичо, идва на гости, така че до края на май България има защита. След това – ще видим“ – коментира с усмивка астрологът.

Той добави, че в края на май Юпитер навлиза в Близнаци, така че България ще получи голям приток на енергия. Особено около юни, август и ноември.

„Асцедентът на България е Козирог – той е малко по-песимистичен, по-бавен, по-късно се развива, но има много потенциал в комбинацията с Телец. Телецът е майката природа, затова в България е толкова красиво, имате Розова долина. Сатурн е в Риби, а те са управлявани от Нептун – богът на земетресенията, затова за 2023 г. бях прогнозирал, че ще има много наводнения. Това ще продължи и през 2024 г.“ – убеден е Гал Сасон.

Според него войните ще станат по-интензивни, защото Северният възел, който наричаме Главата на дракона, е в Овен. За последно това се е случило през 2005 г. Тогава Израел се изтегли от Газа, така че това е модел – тогава всеки казва „Аз съм“.

„Исус, Мохамед и Мойсей са били Овен, но те не са били лоши. Просто са се опитвали да освобождават хората. 2024-а е година на освобождението. Година, в която да кажем „Аз съм“. България трябва да реши коя е. Когато знаете кои сте, тогава всичко е по-лесно“ – коментира Гал Сасон.

Той счита, че за войните в Украйна и в Израел ще е нужно време, за да приключат.

„За Близнаци 2024-а ще е добра година, ще има тласък и за Овен. Астрологията се управлява от Водолея, той е демокрацията. Всеки човек носи в себе си всички зодиакални знаци, така че някъде във вашата карта имате Овен, Телец и те се надигат.

Най-внимателни трябва да бъдат Рибите, защото те трябва да са домакини на Сатурн. За Водолей също не е лесно, защото трябва да носи Плутон. Иначе 2024 ни носи числото 8.

Прекрасно число – носи безкрайност, магия и вълшебство. Символ на единство и обединение“ – обобщи прогнозата си Гал Сасон.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Той успя да спаси 10 деца, но почина зад волана. Той се казва Румен – героят от Слокощица
Next: Извънредна ситуация с д-р Мирослав Ненков, стигна се до обаждане на 112

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.