Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-накрая: Зуека разкри истинската причина да избяга от България
  • Новини

Най-накрая: Зуека разкри истинската причина да избяга от България

Иван Димитров Пешев септември 29, 2023
zuqwekqwdkasd.png

Най-сетне Зуека разкри истинската причина да избяга от България. Повече от две години той и семейството му живеят в Испания.

„Промяната при мен е наистина голяма, защото никога не сме живели толкова спокойно. Всичко е лежерно, не се притесняваме за нищо. И ние започнахме да гледаме на живота като испанците – в крайна сметка той няма да избяга“, казва Зуека.

 

Признава, че когато се връща в България, му става мъчно и тежко, защото всеки път вижда промяна, но не в добра посока.

 

„Не знам дали България някога ще излезе от тая паяжина и дали този паяк някога ще бъде отровен, но искрено се надявам. Хората се променят, и то надолу. Стават още по-лоши, по-завистливи, по-мрачни, още по-недоволни.

Човек става недоволен тогава, когато е неудовлетворен от това, което прави. Когато не е удовлетворен от това, което прави, той не може да ражда позитивни мисли“, смята творецът.

 

 

Това, което правех преди в театъра, се опитвам да го правя и на платната. Винаги съм се опитвал да покажа нещата по най-простия начин, така, че да са разбрани от детето до най-възрастния зрител. Това казва Зуека пред „Фокус“.

Не нарича себе си художник, а творец.

„Това е думата, защото каквото и да правя, то ще е творчество. Творческото у мен е толкова силно, че дори да започна да ремонтирам нещо, пристъпвам творчески към него“, разказва Зуека.

 

 

Експериментира с рисуването и се учи с всяка следваща картина.

„Опитвам да правя неща, които не мога да правя. Затова картините ми понякога изглеждат толкова странно, защото аз се упражнявам – упражнявам се да рисувам човешки лица, ръце, крака, тела, състояния“, обясни той.

Казва, че вече има колекционери на картините си от цял свят.

„Българи от цял свят купуват. Вече имам фенове и колекционери, които не са българи – от Норвегия, от Америка. Много различни хора са, което изключително много ме радва“, признава творецът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо толкова рано? Последното обещание на Стела Маринова разтърси България
Next: Асен Василев: По 150 хиляди лева в пакет за всеки енергетик, който напусне работа

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.