Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-прочутата билкарка в Южна България: Ям по 6 люти чушки на ден и не съм боледувала 52 години
  • Новини

Най-прочутата билкарка в Южна България: Ям по 6 люти чушки на ден и не съм боледувала 52 години

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2023
fgdgfgrwerwdwedsd.png

Недялка Барбулова е завършила за помощник-фармацевт през далечната 1967 г. 52 години е работила без прекъсване в единствената останала билкова аптека в Пловдив и през този половин век не е боледувала нито веднъж. Колегите на 78-годишната специалистка я наричат с умиление баба Билка, пише „Ретро“.

Недялка е единствената дипломирана билкарка в града, която все още прави смески за всички, които предпочитат да се лекуват с дарове от природата. С билкарство започнала да се занимава случайно. След като работила четири години като аптекарка в родния Крумовград, дошла в Пловдив заради мъжа си. Потърсила работа в тогавашното Аптечно управление и там на първо време ѝ предложили да замества колежка, която учела задочно. Казали ѝ, че ще е временно – за няколко дни, и после ще я преместят. Така попаднала в билковата аптека, където останала 52 години. Мъчно ѝ е, че все по-малко се изписват билкови рецепти.

Вече има модерни комбинации на хапчета, капки, които са по-лесни за приемане. „Има обаче хора, които искат да виждат, че това, с което се лекуват, е истинско, от природата, без химия. Виждат какво ще сложат в запарката. И ако не помогне, няма да навреди. Да чукам на дърво, досега толкова години нямам оплаквания. Връщат се хората, изпращат други и така“, разказва билкарката и допълва, че за да помогнат билките, трябва постоянство и дисциплина.

Добрата си физическа форма билкарката поддържа ​по интересен начин. „За да съм здрава, всеки ден ям люти чушки. Сутрин като стана, си правя някаква филийка с нещо и хапвам две люти чушки. И така всеки божи ден – сутрин, обед и вечер по две. Ама аз ги ям печени. Не ги обичам сурови. Не им усещам сладостта. Трябва да са ми вкусни. Да са направени с мерак. Пека, беля, махам дръжката, цепвам я отдолу и после ги заливам с копър, магданоз и чесън. После правя един друг бъркоч – оцет, олио, сол и захар. Нареждам ги в буркани и ги заварявам 5 минути. Тая година направих над 80 буркана. Имам внук, който учи във Варна – научил е всичките си приятели да ги ядат”. Освен лютите чушки за имунната система, от която тръгват повечето болести, тя препоръчва още шипково вино. То е с много витамин С и силен антиоксидант.

 

Прави се от 500 г шипки, 500 г захар, 5 л вода, седи на топло една седмица, прецеждаш и пиеш. Безотказен лек при настинка и болно гърло пък е лукът, казва билкарката. „Изяждаш две глави лук и убиваш всички микроби. Прави се с малко сирене и малко хляб, за да можеш по-лесно да го преглъщаш“, съветва още Недялка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Грандиозен скандал тресе държавата: Трифонов иска Радев спешно да се намеси
Next: Истина? Честито на Димитър Рачков! Ще става баща за втори път

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.