Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-сетне: Зимата идва с пълна сила! Ето кога ще натрупа яко сняг
  • Новини

Най-сетне: Зимата идва с пълна сила! Ето кога ще натрупа яко сняг

Иван Димитров Пешев януари 2, 2023
qkasogansgoas.jpeg

Очакваме януари да се прояви като най-студения месец през годината. Той се очаква да бъде с валежи, под средните за месеца в южните и в източните райони – от 30 до 50 л/м2 (при климатични норми от 40 до 60 л/м2), а в западните и в северни части около климатичните норми- от 30 до 50 л/м2. В температурно отношение месецът ще бъде и по-топъл, със средни максимални температури – от 3 до 8 градуса.

На първи януари ще бъде топло с разкъсани облаци и с температури от 10 до 15. През нощта срещу 2-ри в Добруджа ще превали дъжд, с условия за поледици. През следващите дни постепенно ще се захлажда.

Слаби снеговалежи се очакват от 3 до 5 януари.

От 6 до 7 ще превалява дъжд, по-съществено в Западна и в Североизточна България. В западните високи полета и по планините- мокър сняг, уточнява „Труд“.

Не изпускай тези оферти:

От 9 до 11 се очаква синоптична обстановка с интинзивни валежи от сняг в Южна България и в Добруджа.

От 13 до 19 температурите ще се понижат чувствително. След временно стабилизиране на времето нови снеговалежи се очакват от 17 до 19 януари -в цялата страна, по-съществени до 15,20 л/м2, в западните и южните райони.в населените места се очаква снежна покривка от до 5,10 см.

През следващите дни 20,22 ще бъде студено, с минимални температури от минус 15 до минус 10 градуса, и мразовито, с максимални отрицателни – от минус 3 до минус 5. Ще има условия за зимни мъгли, отлагащи скреж. В края на месеца ще се затопли и на 28 и 29 ще превалява дъжд, а на 30 и 31 януари се очакват валежи от сняг.

Условия за ветровито време има в началото на месеца – от 6 до 7 януари и в началото на втората деседневка – от 10 до 12 януари.

Геопрогноза

Магнитни бури през целия месец

Месецът ще започне с усилена геомагнитна активност, която ще се задържи с високи нива до 9 януари и постепенно ще отслабва. Земното магнитно поле ще се успокои от 9 до 14 януари. В периода от 15 до 20 януари се очаква усилен интензитет и условия за слаба буря на 17 януари.

От 21 до 24 януари интензитетът на геомагнитното поле ще бъде силен с условия за геомагнитни бури в северните ширини. На ширините на Балканите се очакват слаби геомагнитни бури. От 25 до 31 се очаква среден интензитет с временно повишение на 27 и на 30 януари.

Най-ниските измерени температури през януари са между минус 30 и минус 35 градуса. Най-ниската температура в България е измерена в Трън минус 38 градуса. При подходящи условия най-високите температури достигат 20 градуса, а на места северно от планините южният вятър повишава температурата до 24 градуса. 

Народна метеорология

Голям сняг означава плодородие

Ако Голям Сечко е добър, пролетта ще бъде дъждовна, лятото – студено и обратно. Когато януари е без сняг, то юли ще без дъжд. Голям сняг през януари предвещава голямо плодородие през годината. Ако прогърми през януари, лятото ще бъде ветровито, дъждовно и неплодородно. 

Ако на 1 януари вали сняг, на Петровден ще вали дъжд. Ако на Попова Коледа (5 януари) замръзне китката, с която ръси попът, зимата ще е дълга.

Ако на 6 януари времето е меко, през годината ще има много болести. 

Ако на Ивановден (7 януари) няма лед, лятото ще е хладно.

Ако на Бабинден (8 януари) вали дъжд и сняг, то годината ще е плодородна.

Ако на на Атанасовден (18 януари) има дебел сняг, берекетът през годината ще е голям.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Билка, записана в Библията и Корана: Лекува всички болести
Next: Проф. Рачев прогнозира: Солунска зима ни връхлита през януари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.