Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-успешното развлекателно предаване в историята на българската телевизия се завръща в ефир
  • Новини

Най-успешното развлекателно предаване в историята на българската телевизия се завръща в ефир

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2024
sadvdsfvfdhgfjghjhg.png

Преди официалния старт зрителите ще станат част от благотворителна вечер в подкрепа на каузата на УНИЦЕФ България за борба срещу насилието над деца

Любимото шоу за звездни преобразявания “Като две капки вода“ се завръща в ефира на NOVA тази пролет с дванадесети сезон.

След хитовите 11 сезона и цели 148 живи предавания, най-успешното развлекателно предаване в историята на българската телевизия ще посрещне новите звезди, които ще се борят за титлата „Най-добър имитатор“.

Неповторимите Димитър Рачков и Герасим Георгиев – Геро ще отведат зрителите и участниците на най-очакваното и уникално музикално приключение с неподражаемото си чувство за хумор.

Преди официалния старт на дванадесетия сезон на шоуто, зрителите ще видят благотворителната вечер „Като две капки вода за всяко дете“, която NOVA осъществява в партньорство с УНИЦЕФ България. След големия успех и събраните средства за три от инициативите на Детския фонд на ООН миналата година, този път благотворителното издание застава зад каузата за борба срещу насилието срещу деца във всичките му форми.

На 18 февруари (неделя) в 20:00 часа под прожекторите ще излязат 8 уникални дуета между любими български звезди и талантливи деца. Сцената ще завладеят Софи Маринова, Маргарита Хранова, Михаела Маринова, Миро, Владимир Михайлов, Славин Славчев, Веселин Маринов, Александър Сано и техните малки партньори.

С помощта на набраните средства, УНИЦЕФ ще работи за разпространение на модела на центровете за деца и семейства пострадали от насилие “Зона ЗаКрила“ в цялата страна, за превенцията и реакцията в случаите на насилие, сексуална злоупотреба и експлоатация на деца онлайн и ще продължи да обучава различните специалисти – социални работници, здравни и медицински специалисти, полицаи, прокурори, адвокати и други.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Автосервизите вдигнаха двойно цените! Вижте колко излиза смяна на накладки
Next: Шок: Цънцарова и Натали заплашиха да напуснат заради…

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.