Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Намерих за странно, че съседът търка прозореца на колата с ябълка.. Оказа се страхотен трик
  • Новини

Намерих за странно, че съседът търка прозореца на колата с ябълка.. Оказа се страхотен трик

Иван Димитров Пешев април 24, 2024
sdfbfgbdgfnhgngfnmg.png

Този трик ще бъде полезен, ако вали дъжд или сняг по време на пътуването ви.

Не винаги можете да разчитате на благоприятни условия за шофиране. Дъждът и снегът могат да създадат проблеми на шофьорите.

Понякога дори чистачките на предното стъкло отказват, което прави шофирането опасно. За да направят шофирането в дъжд по-удобно, някои шофьори използват лесен и прост трик.

За това ще ви трябва половин ябълка. Трябва да натъркате предното стъкло с нея.

Киселината, съдържаща се в този плод, ще създаде така наречения „лотосов ефект“ на повърхността.

„Ефектът на лотос“ се отнася до изключително ниска омокряемост на повърхността. Пример за това са листата и венчелистчетата на лотоса.
Капките лесно се търкалят от тях, като същевременно улавят мръсотия.

Това е лесен начин да направите предпазен слой на стъклото на автомобила и да си създадете удобството от удобно шофиране в дъжда. Така ще смажете чистачките и те ще се движат по-лесно по стъклото.

Още една интересна новина:

Не всеки знае за това: колко често наистина трябва да миете ръцете си със сапун?

Всеки знае, че ръцете трябва да се измиват старателно със сапун.

Не всеки обаче знае колко често трябва да се прави това.
Защо трябва да си миете ръцете

През целия ден хората посещават много различни обществени места, където има много вируси, гъбички и различни бактерии.

В резултат на това те могат да се окажат по ръцете им. И когато човек докосне лицето си с мръсни ръце, те могат да влязат в тялото.

В резултат на това тези микроорганизми могат да причинят различни инфекции и заболявания.

Затова е важно да си миете ръцете след посещение на такива места. Това трябва да се направи със сапун. В крайна сметка само горещата вода не може да неутрализира бактериите.

Също така трябва да измиете ръцете си със сапун след посещение на тоалетната.
Колко често да се мият

Няма точен отговор на този въпрос. Трябва да миете ръцете си всеки път, когато се замърсят.

И за всеки човек е индивидуално.

Специалистите съветват да миете ръцете си поне шест пъти през деня.
Кога да се мием

Ръцете трябва да се измиват след излизане навън и след контакт с болни хора.

Те също трябва да се измиват преди хранене или след кихане.

Освен това трябва да измиете ръцете си със сапун, ако сте приготвяли сурова риба или месо.

Препоръчително е да правите това след контакт с животни, дори домашни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Стягаме се за епидемия, ще бъде обявявана във…
Next: Проф. Рачев посочи какво време да очакваме за празниците

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.