Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Напусна ни един от най-обичаните хора в българското кино! Мир на праха му
  • Новини

Напусна ни един от най-обичаните хора в българското кино! Мир на праха му

Иван Димитров Пешев юли 18, 2023
kkjljkllolkui.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На 15-ти юли внезапно ни напусна филмовият и телевизионен продуцент Пламен Йорданов.

През годините Пламен Йорданов продуцира множество телевизионни сериали, документални и игрални филми, сред които „Реки без мостове“, „На границата“, „Блаженият“ и двата детски филма „Случаят Тесла“ и „Случаят Кюри“.

Скръбната вест публикува режисьорът на „Случаят Тесла“ и „Случаят Кюри“ – Андрей Хадживасилев. Той написа в социалните си мрежи: „Пламен Йорданов си отиде!

Преди броени часове обсъждахме текущите ни и предстоящи филмови проекти, въпреки че се намирахме в два различни континента на 6 часа разлика.

Не мога да повярвам какво се случва!

Ще ми липсваш Пламене… мой учител, партньор и приятел!“

Пламен Йорданов е роден в гр. София през 1954 година.

През 1980 г. е завършил Висшият икономически институт „Карл Маркс“. Р

аботил е в БНТ от 1978 до 1982 г., а от 1983 до 1990 г. – в Студия за игрални филми „Бояна“.

През 1990г. създава продуцентска компания „Икономикс Проджект“ ЕООД, която се радва на активна и успешна производствена дейност в областта на киното.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ванга към великия Григор Вачков: Студено и газирано ще ти навредят много
Next: Извънредно! Тежка катастрофа между 3 коли и автобус в София

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.