Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Натали Трифонова се изтърва в ефира на БТВ, Злати Йочев и Пепи Бакърджиев й затвориха устата
  • Новини

Натали Трифонова се изтърва в ефира на БТВ, Злати Йочев и Пепи Бакърджиев й затвориха устата

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
fakidfkmggleger.jpg

Сутрешната раздумка на екипа на „Тази сутрин“ по bTV се превърна в остра критика на ремонта пред Народното събрание.

Златимир Йочев и колегите му показаха, че и те като повечето българи се ядосват искрено на българските абсурди.

Темата тръгна от инцидент, който затвори Дунав мост при Русе, продължи с пропадането на столичен булевард и поредния „ремонт на ремонта“ на „Граф Игнатиев“ в София.

Буквално дума след дума, Злати Йочев, Пепи Бакърджиев и новинаря Везенков все повече се нервираха и ставаха все по-остри в критиките си.

Така се стигна до обсъждане на пренареждането на прочутите жълти павета пред НС и около паметника Цар Освободител.

 

И тъкмо тук се намеси Натали Трифонова с въпрос: „Ще приключат ли до 15 септември?

Златимир Йочев и Пепи Бакърджиев буквално избухнаха в отговор на този наивен въпрос на колежката си от БТВ.

Както повечето столичани, те предпочитат да не мислят изобщо за крайните срокове на ремонтите, които никога не се спазват.

Йочев пък веднага поръча от апаратната да пуснат стационарната камера на bTV, която следи пространството на жълтите павета.

 

„Ама защо никой не работи, 9 часа е?!“, избухна при гледката спортният журналист Петър Бакърджиев.

„Един багер има и един човек, дето ходи до един бял бус, никой не работи“, продължи да се възмущава той.

„Към 10 часа ще се появят 10 души, повечето директори“, сипа допълнителна доза ирония Златимир Йочев.

 

Както често се случва в такива ситуации, на водещите почнаха да им говорят в слушалката.

„Колегите ми казват, че се работи, но не в обхвата на нашата камера“, побърза да замаже нещата Злати Йочев, макар че се усети, че не е много убеден в това, което му съобщават от апаратната.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слънцето показва рогата си, до дни ни удря геомагнитна буря
Next: Голям скандал с Цеца на летището в Бургас

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.