Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Национален протест обхвана цялата страна! Могат ли 400 шева да обединят българите
  • Новини

Национален протест обхвана цялата страна! Могат ли 400 шева да обединят българите

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
bfdbfdbfgfg.jpg

Национален протест и реакции на институциите по случая с 18-годишното момиче с 400 шева след насилие от мъж, с когото е имало връзка. От прокуратурата съобщиха, че ускоряват разследването.

Това става, след като 26-годишният мъж е бил пуснат от ареста без никаква мярка, с мотив на съда, че множеството порезни рани с макетен нож по цялото тяло, счупен нос и обръсната глава са лека телесна повреда.
Един месец болка и страх

Месец, след като 18-годишно момиче постъпва в болница и се налагат 400 шева на разрезите, направени по цялото ѝ тяло от мъж, с когото е имала връзка, днес от Районната прокуратура в Стара Загора съобщиха, че ускоряват разследването по случая.

Обвиняемият е бил задържан, а след това и освободен. Чак сега от държавното обвинение прецениха, че се касае за случай с висока обществена опасност.

„Констатирано е, че се касае за случай, който разкрива фактическа и правна сложност и висока степен на обществена опасност на деянието. Дадени са указания за разпит на допълнителни свидетели и за изготвяне на комплексна съдебномедицинска експертиза с участие на три вещи лица – лекари от различни области на медицината, които ще освидетелстват допълнително пострадалата и ще изготвят заключението си в най-кратък срок“, съобщават от Районната прокуратура – Стара Загора.
Протести

Кметът на Стара Загора Живко Тодоров излезе с реакция по скандалния случай и призова на протест:

„Пълна подкрепа за пострадалото момиче! Крайно време е като общество да се противопоставим на насилието и агресията, които ни заобикалят. Липса на възпитание, култура, морал, криворазбран национализъм! Стига толкова! Като граждани трябва да покажем, че между нас няма място за подобни прояви! Призовавам всички старозагорци в понеделник в 18 ч. да изразим своята позиция!“

Различни организации и хора призовават чрез социалната мрежа утре – 31 юли в 18:00ч. всеки, които е съпричастен със случая да излезе на протест пред съдебната палата на своя град. Ком момента са обявени протести в София, Стара Загора, Пловдив, Велико Търново, Варна, Русе, Кърджали, Ловеч, Царево и други.

Сред организаторите на един от протестите е Мария Бонева, която беше залята с киселина преди години.

„Това е преди 20 години. Аз се надявах, че след 20 години системата ще работи по-добре. Това дете в момента е нарязано, тя не знае какво ще се случи с нейното лице. Лека телесна повреда е нещо смешно. След като един такъв изрод е бил задържан по-големият злодей и съдийката, която го е пуснала“, каза Мария Бонева.

Решението обвиняемият Георги Николаев да бъде освободен е било взето от съдия Татяна Коева. Потърсихме я за коментар.

От съда в Стара Загора днес запазват мълчание. Вчера посочиха, че обвиняемият е освободен заради „разпоредбите в Наказателния кодекс“.

„В конкретния случай описаните увреждания на пострадалата, поотделно и в съвкупност, са причинили на същата временно разстройство на здравето, неопасно за живота – лека телесна повреда.

Това обстоятелство, според закона, не позволява спрямо същия да бъде взета каквато и да е мярка за процесуална принуда“, казват от Окръжен съд–Стара Загора.

Така, ако обвинението остане същото, държавата дори няма да търси отговорност от Георги Николаев.

„При лека телесна повреда делата се водят от пострадалите лица, в тях прокурор не взима участие. Наказанията са ниски до три години лишаване от свобода“, каза Емануил Йорданов, адвокат по наказателно право, бивш министър на вътрешните работи.

„Тя първо трябва да си повярва, че може да се възстанови“, каза Мария Бонева.

В социалните мрежи се събират за възстановяването на пострадалото момиче, съобщи бтв.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Младо момиче изчезна! Полицията издирва Есин Благовестова
Next: Съдийката Гьонева проговори: Първи обяснения защо касапницата е определена като лека телесна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.