Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш голям град е разорен, магазини масово затварят
  • Новини

Наш голям град е разорен, магазини масово затварят

Иван Димитров Пешев юни 3, 2023
sadndsnandasraskrsar.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Магазини за месо в град Сандански масово затварят само след половин година от откриването си, въпреки че започнаха с добър старт.

Тези търговски обекти се намират на кратко разстояние от кооперативния пазар, а причините за тяхното затваряне, според наемателя, са липса на клиенти и непосилният наем, който трябва да бъде заплатен, съобщава struma.bg.

Това е втори наемател, който напуска помещението в рамките на една година.

Първият напусна помещението поради рязък скок на месечния наем от 1000 лева.

От началото на месец май, пет помещения на улица „Воден“, три на улица „Банска“ и две на улица „Мара Бунева“ бяха напуснати от наемателите.

Причината за това е тотален спад в търговията с дрехи и обувки. Търговците на главната търговска улица „Македония“ се оплакват от намаляващите обороти.

„Не знам каква е причината, но от месец на месец става все по-лошо. По време на празника на града, на 24 май, когато градът беше пълен с туристи, работихме малко, но имаше много малко купувачи.

Сега през летните месеци не мога да си представя как ще плащам наема.

През август магазинът ми ще затвори врати и няма да продължа да работя“, заяви Силвия Ангелова, която е наемател на помещение на главната улица от 25 години.

Тя допълни, че в момента успява да покрие разходите си и да се издържа с една заплата.

„Децата ни са вече пораснали, работят и живеят в София, а моят съпруг и аз се справяме с доходите от магазина“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Той просто си ловеше риба, но това което изкара на брега ще ви изненада
Next: Радост за хората с увреждания и възрастните: Идват нови помощи и промени

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.