Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш град изненада всички с тези заплати. Къде живеят царски?
  • Новини

Наш град изненада всички с тези заплати. Къде живеят царски?

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2023
fdsgfdhtrtryfghfhfd.png

Един наш град удари всички останали в земята по заплати. В него хората си живеят царски. И противно на очакванията изобщо не става дума за София, а за малко градче близо до столицата.

Териториално и административно страната ни е разделена на шест статистически района, 28 области и 264 общини. Ножицата между бедни и богати общини е голяма, тоест богатите общини в България стават все по-заможни, докато бедните още по-бедни. Данните са на Института за пазарна икономика.

Най-богатата община по линия на заплатите на служителите в нея е Челопеч. Тя е на първо място в страната по средна работна заплата (2 930 лв. на месец). На второ място е средната заплата в община Козлодуй (2 431 лв.), следвана от община Пирдоп (2 205 лв.). Столична община е четвърта в класацията със средна работна заплата от 2 144 лв..

На пета позиция е енергийният център Раднево (2 040 лв.), а топ 10 в страната се допълва от Гълъбово (1 985 лв.),  Девня (1 947 лв.), Панагюрище (1 860 лв.), Елин Пелин (1 745 лв.) и Божурище (1 717).

Положителните процеси от последните години водят до ръст в средната заплата във всяка община в страната в периода 2017-2021 г. Средната заплата на наетите в 183 общини в страната бележи ръст между 40 и 60 на сто за пет години.

Несебър и Созопол имат най-голям дял на собствените приходи спрямо общите разходи в общинския бюджет – съответно 93,1% в Несебър и 71,4% в Созопол. Традиционно общините по морето, както и малките общини в Средногорието, имат висок дял на собствените приходи, което дава повече свобода и капацитет за провеждане и финансиране на собствени политики и услуги.

На дъното на класацията са Хасково и Видин. Брутният вътрешен продукт на глава от населението в югоизточната област е под 10 000 лв годишно. За сравнение – средното ниво за страната е двойно, а най-високо е в София – над 45 000 лв.

Към юни тази година най-ниска е била средната заплата във Видин- 1256 лева, следвана от Благоевград- 1271 лева и Хасково – 1294 лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Нова трагедия смрази Пловдив, загина работник
Next: Боби Турбото: Имам вила в Царичина, видях извънземни

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.