Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш професор в Харков: Путин се тресе от страх! Ето какво се случва в Русия
  • Новини

Наш професор в Харков: Путин се тресе от страх! Ето какво се случва в Русия

Иван Димитров Пешев септември 22, 2022
hararakskasivasv.jpeg

„Ситуацията е сложна. Руснаците продължават бомбардировките в Украйна.

Тази нощ четири ракети са хвърлени над Харков. Руснаците минават към унищожаване на критичната инфраструктура, за да ни оставят без ток, без топло, без вода.

Частичната мобилизация, обявена от Владимир Путин, е поредната заплаха. Обявените референдуми нямат значение за Украйна. Това е отчаян акт на един човек, който го е страх и заплашва, за да не се разбере, че го е страх“.

Това анализира пред БНР проф. Михаил Станчев, който преподава онлайн от България на студентите си в Украйна.

Не изпускай тези оферти:

Той е историк, бесарабски българин, доктор на историческите науки, професор на Харковския университет „В. Н. Каразин“, академик на Българската академия на науките. По думите му руският президент е изплашен от международната изолация и от настроенията в групировките от неговото обкръжение.

„Страх го е за живота му“, категоричен е академикът. „Относно ядрената заплаха – тя не трябва да се възприема като фейк или като само заплаха“.

Според него е странно, че Путин обявява мобилизация и в същото време връща 215 военнопленници, сред които са всичките командири от полка „Азов“:

„Нали се бори срещу нацизма в Украйна? Страх го е дори да направи съдебен процес, защото светът ще чуе истината.

Това е проява на слабост. Русия започва да се разпада, като единият от първите признаци за това е падането на доверието към руската армия, след това е икономическата криза, световната изолация“.

Още по конфликта:

„Частичната военна мобилизация е решение, което президентът на Русия Владимир Путин взима като екстремна мярка, то не е добро за него и той го знае. Фактически вече имаме истинска война, с всички нейни белези и характеристики.“ Това заяви пред News.bg бившият посланик на България в САЩ Елена Поптодорова след обявяването на частична военна мобилизация в Русия.

Това е крайна мярка и признание за неспособността на Путин да организира въоръжените си сили по начин, който да защитава завзетите от Русия територии. Това беше мярка, която вече бе във вниманието на наблюдателите и анализаторите, че може да се случи, обясни Поптодорова.
Путин надъхва за суверинитет и свобода по време на стотици арести на протестиращи

Путин надъхва за суверинитет и свобода по време на стотици арести на протестиращи

Русия няма да допусне повече грешки, уверява руският президент

Според нея това, което ще се случи, е Путин да засили хватката върху обществото, защото има достатъчно много неблаговидни мерки, които са взети – с въвеждането на военна цензура, белег на фашистка политика.

„Руснаците сега вече ще разберат, че става дума за война, а не за специална военна операция дотолкова, доколкото са следели събитията си от екрана на телевизорите си. Сега войната влезе в домовете им по-брутален и агресивен начин, защото решението за частична военна мобилизация означава, че бащи, синове, братя ще бъдат наборна армия на фронта“, изтъкна Поптодорова.

Тя е на мнение, че държавният преврат би било логично поведение в други държави с друга култура. Със сигурност ще има такива реакции и в Русия, но има две съображения, които го правят по-малко вероятно развитие: няма ярък лидер и водач, както и структуриране на някаква опозиционна сила.

Има една много видима и ясна особеност на руската нагласа като цяло по въпросите на войната и мира. Руската култура е била винаги култивирана в съзнанието за обсаденост.

Руснакът е живял десетилетия с чувството, че постоянно е обкръжен и го грози някаква външна заплаха. Усещането за външна заплаха е съзнателно култивирано в руските нагласи, поясни Поптодорова.
И Шойгу воюва с „колективния Запад“, призовава 300 хил. резервисти

И Шойгу воюва с „колективния Запад“, призовава 300 хил. резервисти

5937 руски военнослужещи са загинали срещу поне 61 000 убити украинци

„Путин обяви в прав текст вчера, че външни сили искат да унищожат Русия. Това е толкова далеч от истината, колкото всички знаят и могат да си представят. Това е безумно твърдение и обслужва стремежа на Путин да се закрепи като владетелят на Русия“, коментира тя.

Поптодорова отбеляза, че най-близко до реалността за свалянето на Путин от трона е, че трябва да се подготви някакъв дворцов, вътрешен преврат.

Всеобща национална революция ми се вижда невъзможна заради много автономната роля на областите, каза Поптодорова. Въпреки това тя не изключва дворцов преврат за свалянето на Путин от власт.

Тя предупреди, че заплахата за разливна война навън е реална.

Молдова е първата държава, която идва на ум, но това са и останалите замразени конфликти, които винаги са били предизвиквани и поддържани от Русия. Това, което наричаме замразени конфликти, може да стане източник на реална гореща война, посочи Поптодорова.

Според нея не е възможно да се предизвика военен сблъсък с държави от НАТО, защото всеки опит за посегателство и навлизането на територията на натовска държава, ще предизвика колективен обратен отговор. Това добре се разбира от самия Путин, а освен това неговата амбиция е да консолидира така наречената „Ново Русия“.

Това, което е отблъскващо, е, че Путин не брои Украйна и украинците за нация и той смята, че това е просто разширена Русия. Основните действия ще бъдат в Украйна, но не изключвам разлив и в тези зони, където е оспорвано руското присъствие, каза още Елена Поптодорова.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внезапно почина доцент Антоний Гълъбов
Next: НОВА РЕВОЛЮЦИЯ! В момента в Москва се случва нещо колосално! Хората не издържаха, Кремъл удря с железния юмрук!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.