Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наша естрадна певица години наред взима унизителна пенсия, сумата ще ви шокира
  • Новини

Наша естрадна певица години наред взима унизителна пенсия, сумата ще ви шокира

Иван Димитров Пешев април 30, 2022
nashasestrradada.jpg

Обичаната естрадна звезда Стефка Берова навършва достолепните 80 години на 3 май. За юбилея си певицата не е подготвила грандиозен концерт, защото отдавна се е отказала от подобен род мероприятия, тъй като изискват голямо финансиране, с което Берова е разполагала.

След идването на демокрацията голямата болка на Стефка е, че няма място за нея на сцената, както и за много други нейни колеги от естрадата. Малцина са онези, които още успяват да се препитават с пеене и са търсени за участия и концерти.

Стефка, която от няколко години живее между България и Рим, тъй като дъщеря й Косара работи в италианската столица и има малък син, за когото певицата помага в грижите, не се оплаква oт положението си. Но с омерзение споделя, че й се налага да живее с мизерни средства. Изпълнителката на „Безкрайност“ наскоро сподели, че е продала всичките си златни накити и бижута в заложни къщи, за да има средства да оцелява, пише „Ретро“.

Берова минала през наистина трудни периоди, в които нямала нито стотинка доход, и се наложило да се раздели с ценностите си, за да има какво да сложи на трапезата. Още по-тежки времена за нея настъпили, когато навършила пенсионна възраст и се оказало, че държавата я пенсионира с 46 лева, защото и нейните документи за стаж уж изгорели в пожара в „Концертна дирекция“.

Години наред бившата дуетна половинка на Йордан Марчинков взема унизителна сума пари, а впоследствие заради тежката форма на диабет, която разви, й бе присъдена инвалидна пенсия по ТЕЛК. И тя обаче бе скромните 215 лева, с които е невъзможно да се покриват всички разходи, дори човек да живее в лишения. Едва през миналата 2021 г. юбилярката Берова бе почетена от Министерството на културата за приноса си в развитието на родната естрада.

Тя попадна още в първия списък за премии за изявените ни певци, но й бяха отпуснати само 350 лв. лева месечно, които ще получава до 2024 г., за разлика от Васил Найденов, Панайот Панайотов, Марги Хранова и други, които взеха високата премия в размер на 500 лв.

Сумата не стигала на Берова дори да купува лекарствата си за месеца, които приема ежедневно заради хроничните си заболявания. За финансова помощ тя разчитала на дъщеря си Косара, която започнала да й помага още като ученичка, когато денем ходела на училище, а нощем пеела по баровете, за да докарва приходи в семейната хазна.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрители от цял свят на Скай нюз във възторг от Асен Василев
Next: Извънредно! Гори зверски пожар до гимназия във Варна, хвърчат пожарни към мястото

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.