Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наша сеизмоложка с тревожна прогноза за още трусове
  • Новини

Наша сеизмоложка с тревожна прогноза за още трусове

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2023
sdewfafsddfvfdfd.png

Още трусове могат да последват този, който разтресе Пловдив и околностите в понеделник. Както БЛИЦ съобщи, земетресението е било със сила от 4,1 по скалата на Рихтер.

„Районът на Пловдив е сеизмичен. В исторически план там са реализирани силни земетресения с магнитуд над 6,5 и през последните години също могат да се отбележат няколко умерени земетресения“, обясни доц. Пламена Райкова от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН пред bTV.

 

Тя поясни, че последното такова събитие в този район е от лятото на тази година – силата на труса тогава е бил 4,5 по Рихтер. Според нея вероятно ще има вторични по-слаби трусове, но към момента не са регистрирани такива.

Ужас

Притеснени родители от Калековец загряха телефоните на учителите в местното училище „Св. св. Кирил и Методий“ минути след земетресението.

„Къде са децата ни, изплашени ли са?“, питали настойниците на малчуганите от предучилищната група, разказа пред „Марица“ педагожката Елица Теодосиева.

Тя и колежката й успели много бързо да събудят децата, които по това време били в обеден сън. Успяхме за 10 минути да ги облечем  и изведем на двора, разказа пред „Марица“ г-жа Теодосиева. Тя описа, че е усетила вертикален трус, бил кратък, но с колежката й се изплашили от звука. Децата спяха и добре че стана така, защото те не разбраха нищо, връща лентата назад Теодосиева.

Паника

Днес следобяд малчуганите закусваха на двора и заедно с учителките изчакваха родителите им да дойдат да ги приберат, тъй като следобедни учебни занимания нямаше. Екипът ни свари някои да бързат към входа на училището, за да приберат децата си.

Бях под стрехата вкъщи, когато се чу много неприятен звук, като от самолет, после разтресе. Беше за кратко, но силно и неприятно, разказа Стоянка Костова от Калековец. Жената дойде да прибере внучката си от училище.

Мария Тонова от пощенския клон в селото пък се скрила под рамката на вратата, когато усетила труса. Нямаше клиенти в клона, но се изплаших, разказа жената.

От първа ръка

Мрежата също прегря от коментари веднага след земетресението. Някои даже твърдят, че са усетили и втори трус.

Ето и част от тях:

„И ние го усетихме! Ужасен тътен беше!“, пише Анжелина Т.

„Много силно беше“, смята Диди К.

„Силно разтресе – като за трети етаж. Туко-що отново, но по-слабо“, описва Румяна В.

„На 8-ми етаж – тътен, хоризонтално, неприятно!“, добавя Румяна Т.

„Стоя си на светофара чакайки, и изведнъж сякаш някой натиска колата да ми тества амортесьорите“, пише водач.

„Да, аз съм от село Калековец. Беше много силно разтърсване! Добре,че беше за кратко!“, описва жена.

„Усетих го в Граф Игнатиево“, споделя жена.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Компенсация от 73 ст. на литър сваля бензина и дизела до малко над 2 лева
Next: Сеизмолог с последни новини след силния трус, разлюлял Пловдивско

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.