Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Поленица расте така, че вече пълзи към близкия град Сандански.
Въпрос на много малко време е селото да се слее с града, разказва Нова телевизия.
Село, чиито кореняци днес вече се броят на пръсти. Един от тях е художникът Кирил Божкилов.
Обича да рисува децата на Поленица. За две години тук са се родили цели три дузини.
И защо не: хем градът е близо, хем и единението с природата все още е възможно.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Полница (Polnitsa) е посочено като село с 59 домакинства и 100 жители мюсюлмани и 70 българи.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„Поленица, село твърде близко до св. Врач, по-малко от четвърт час. Разположено е на полите и на плоския връх на един хълм. Поминъкът на селянете е същият, както в св. Врач. Сеят между другото и арпаджик. Турците имат малко лозя. Църква гръцка. 100 къщи, 55 турци и 45 българи.“
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Поляница е 400 души, от които 200 българи-християни и 200 турци.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: