Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наше село се превръща в малък Вавилон, чужденците проговарят на български
  • Новини

Наше село се превръща в малък Вавилон, чужденците проговарят на български

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2024
vsdvkdvldfklvdfvfd.png

Малък чардак се превърна в истински Вавилон. В селото, което се намира на 22 км от Пловдив, през последните няколко години се заселиха англичани, гърци, румънец и французин.

 

Чужденците вече са около 12. Всички живеят задружно с местните и всеки помага с каквото може. Жителите на селото помагат на новодомците със съвети как да отгледат зеленчуци, те пък са активни в акциите по почистването, дават идеи за разрешаването на проблеми, креативни и предприемчиви са, разказва кметицата на Малък чардак Дафина Христова пред „Марица“.

„Избират селото ни, тъй като е спокойно – няма престъпност, няма кражби, близо е до Пловдив“, смята още тя. И допълва, че новодомците купуват къщи, ремонтират ги по свой вкус и заживяват в тях. И ако доскоро всеки от чужденците говорил на своя език, то те вече са научили и български.

 

„Новодомците нямат много претенции, искат в селото да е чисто, да има асфалтирани улици, осветление и кофи за смет“, разказва Христова. Много от тях се включвали в акциите по почистването на селото, споделяли техен опит от страната, от която идват, при търсенето на решения за превръщането на Малък чардак в още по-приятно място за живеене.

Един от тях е 46-годишният Гийом Давид и съпругата му Радост. Младото семейство вече е наело за 10 години бившия ресторант в селото, смята да го превърне в място, където местната общност да се събира и обсъжда идеи за облагородяването на селото.

 

Гийом Давид е сред първите новозаселници, купува къща в Малък чардак преди 12 години. Преди това решава първо да живее в Пловдив, тъй като градът му се сторил красив и очарователен, разказва съпругата му Радост. Останал пет години под тепетата, но след това решил, че иска да се премести на по-тихо и спокойно място, близо до природата и недалеч от града.

След проучване на имотния пазар намерил изгодна оферта и купил къща в Малък чардак. Ремонтирал я и я превърнал в мечтания дом. След това срещнал съпругата си Радост и не след дълго се родила дъщеря им Ирина. Днес тя е на година и девет месеца и именно тя е още една причина младото семейство да избере живот на село, в къща с градина, а не в апартамент в града.

„Тук намираме спокойствие, двор и хубава храна. Имаме градина и с малкия ми градинарски опит успях да отгледам зеленчуци за свежа салата“, разказва Радост. И допълва, че дори да не успееш, винаги има отзивчиви съседи на село, които ще ти предложат нещо от тях, което им е в повече – я домашно мляко, я яйца.

 

И допълва, че чарът на селото е, че не бързаш, не стоиш в задръстванията с часове и имаш възможност да си произведеш чиста храна.

Но скоро разбираш, че чистата храна не е достатъчна. Нужна ти е и духовна такава и смятаме, че Малък чардак има потенциал за повече от това да бъде една „спалня“, в която да се прибираме след работа, размишляват Радост и Гийом Давид. Местните не искат да превръщат селото в мегаполис, но смятат, че в момента в него липсват места за общуване.

Селото има нужда от обществени зони с пейки, детски площадки, смята Радост. Така се родила и идеята Гийом да наеме бившия ресторант в селото, да го ремонтира и да го превърне в заведение, в което местните да се събират. В него смятат да предлагат и продукти от мандра в района, като така ще се подкрепи местната общност. Всичко това може да направи селото им по-популярно и привлекателно, в него да се заселят още млади хора.

„Идеята ние е да направим една будна общност, която да се заеме с онези дребни неуредици, които на пръв поглед изглеждат битовизми, но дразнят и са важни за разрешаване, за да живееш добре на село“, смята младата жена. Положителен пример за това била акция по почистване, в която местните се включили активно, и заедно с Общината била разкрита една прекрасна част от местния парк, за която те дори не подозирали, че съществува. След това пък с помощта на местния бизнес и сдружения в селото пристигнало и лятно кино.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж се превърна в герой на народа, реже камерите за скорост на КАТ с флекс
Next: Гръм в рая! Бойко Рашков напуска Промяната?

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.