Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашенец в Германия на косъм да удари 54 млн. евро, но все пак не остана с празни ръце
  • Новини

Нашенец в Германия на косъм да удари 54 млн. евро, но все пак не остана с празни ръце

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
germaranrasir.jpg

Само едно единствено число не стигна на нашенец от Родопите, който работи в Германия. Той си е пуснал фиш за тото „Евроджакпот“ и беше на милиметри от това да спечели германската голяма награда с размер 54 милиона евро.

Информацията е на 24 родопи, от където са говорили с негови близки.

Гурбетчията пуснал фиш за германското тото за 8.50 евро – с четири комбинации. В тази версия на играта джакпотът се печели като познаеш 5+2 числа.

И една от неговите комбинации се оказала печеливша. Познал четири от петте числа, измежду общо 50. Той познал и двете допълнителни, които са между 1 и 12.

Не изпускай тези оферти:

„Печалбата във втората комбинация на фиша. Нашето момче познава числата 16, 17 ,30 и 35. Ако вместо 5 бе играл 26, което число включил в друга комбинация, тогава щеше да хване 5+2.

Като се има предвид, че няма познали 5+2 и 5+1, то големият джакпот от 54 милиона в Германия щеше да бъде хванат от гурбетчия от България.“

Тоест той е познал 6 от общо 7 числа. Има един човек в тиража, който е познал 5-те основни числа, което му носи над 1 милион евро. За четворката, която е ударил, гурбетчията ще вземе 4850 евро. Той се намира в градче в Бавария.

Още подобни новини:

Падна големият джакпот от 5 милиона турски лири в Турция. 7 души от Одрин, Ескишехир, Текирдаг, Бурса и истанбулските квартали Бакъркьой, Кадъкьой и Кагитане ще си поделят сумата.

Късметлийските числа са 4, 16, 30, 52, 63, 72, 28 и 40. Фишът от Одрин е познал 5 от числата и това означава, че печели около 836 000 лири от общия награден фонд. Превърнати в лева това са около 90 000 лева.

Не се изключва и вариантът това да е българин. Такова предположение изрази Серхад Джейлан, букмейкърът от Одрин, който е пуснал фиша на късметлията.

„Снощи получихме съобщение от лотарията, с която сме свързани. При проверката се оказа, че тегленето в събота е ударило 7 дилъра в Турция. Видяхме, че един от тях е е при нас.

Това е голям успех за Одрин. Ние също в миналото сме раздавали много печалби. Това е добра сума пари, която се надяваме, че ще бъде полезна за късметлиите. Надявам се, че по този начин ще продължим да докарваме късмет и за други клиенти в Одрин“ каза той пред турскaтa aгенция DHA.

„Все още не знаем кой е човекът. Разбира се, че е съвсем нормално късметлиите първо се скрият малко, защото не знаят какво да правят. В Одрин идват много български туристи, които често пускат фишове. Половината ни клиенти са от България. Така че е твърде вероятно комшия да е печалбарят“, допълни той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съпруг отишъл в командировка! Поискал от жена си да му изпрати снимка и веднага пуснал молба за развод
Next: Вчера двама загинаха в Банишора, днес блок в Младост 4 е в пламъци! Драмата е тотална

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.