Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашенци намериха цаката на скъпотията на плажа, възродиха соц-традиция
  • Новини

Нашенци намериха цаката на скъпотията на плажа, възродиха соц-традиция

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
nashastasbasbs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Зелени флагове се веят по вишките на спасителите. Морето е спокойно както никога през август.

Дори на втори август, когато се чества Илинден по стар стил нямаше мъртво вълнение. Единственият опасен ден до момента бе Преображение, в неделя, когато имаше дву- метрови вълни и мелтем, съобщава „Труд“.

На Бургаския плаж, в този ден, имаше само два инцидента завършили с щастлив край.

Майка влязла да се къпе с дъщеря си, въпреки предупреждението, че течението върлува под водата и е много силно. Вълната грабнала двете и ги заплатила на дъното. Детето било цялото в кръв, когато втурналите се на мига спасители, го извадили.

Майката се разминала с шок. Под моста пък влезли да се къпят четирима младоци- три момчета и момиче. В един момент момичето попаднало във вертепа на мощното течение. За щастие общински полицай видял какво се случва и се развикал за помощ. Спасителите реагирали и извадили момичето.

развилнялото се море е изхвърлило на брега дървета, дънери и водорасли. Имало и няколко пластмасови щайги, разказа старши спасителят Петър Русев.
Той съветва плажуващите тези дни да бъдат внимателни, защото морето през август е непредвидимо.

Въпреки югоизточния вятър и зелените флагове, привечер, около 17. 30 ч, започва да духа силен морски бриз и вдига вълната. Работното време на морските стражи е до 18 часа, припомня Русев.

Тази година нашенци си носят храна от вкъщи. Летуващи от страната са възродили соц- традицията, да си правят трапези на плажа. По обед, за да не се прибират и да не сядат на скъпите капани, вадят от чантите хляб, салам и домати и обядват с домочадието.

Така борят скъпотията, обясняват спасителите. И как иначе, когато цената на геврек и варена царевица на плажа е 4 лева. Ако си купиш кочан от магазина, излиза 90 стотинки. В капаните пърженият сафрид и попчетата са по 11. 39 лева чинията, чернокопът е 17. 49 лв. Кебапчето и кюфтето са 2. 99 лв. едното, и то 80 грама. Мешаната скара е 15. 99 лева.

Освен трапезите на пясъка, след Ковид 19, плажуващите масово пият бира, мента и водка и то на ивицата. Чистачите не смогват да чистят вечерно време, коментират очевидци. Компании с галони бира на скалите са най- честата гледка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пик: Вежди в онзи мартенски студ беше пръв пред полицията, когато арестуваха Борисов. Днес той го предаде без жал
Next: Почина писателят Георги Величков

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.